Колкото и следизборно да звучи ситуацията във варненския общински съвет започва да се нормализира. Причината е в постигането на относително стабилен консенсус около едно легитимно мнозинство от съветници, представящи съответните легитимни структури на НОРМАЛНИТЕ партии.
Тоест, спокойно може да се каже, че представителите на класическите политически сили генерират стабилност.

Каквото и да си говорим, след местните избори през 2001 г. във Варненския общински съвет се случиха серия от промени в политическата идентичност на част от избраниците в местния парламент. Темата е изключително болезнена и на практика всеки си има своите аргументи. Онези, които напуснаха своите групи и се писаха под една или друга форма независими, до ден днешен твърдят, че имат сериозни причини да въстанат срещу своите партийни централи. И обратното - в партийните централи “въстаниците” се определят просто като предатели и това изчерпва цялата дискусия в полза на лоялните. Съветниците от третият вид пък са онези, които бяха избрани без партийна подкрепа и блуждаят в политическото пространство, защитавайки… частните си икономически интереси. С изключение на известния телевизионен водещ Неделчо Михайлов те не представляват бизнес, за който с чиста съвест може да се твърди, че е олицетворение на законността.

Покрай началните вълнения след местните избори и надлъгването около съставянето на ново мнозинство, част от блуждаещата маса съветници, успяха да си вдигнат неимоверно много цената. Резултатът беше налице – от една страна невероятни конфигурации в общинския съвет и ръководството му, от друга страна още по–странни решения в самия общински съвет касаещи преразпределението на общинските финанси и общинските фирми. Стигна се до там, работната обстановка във варненския общински съвет да заприлича повече на битпазар, отколкото на работна среда, подходяща за официална институция.

За добро или за зло, този стил и на поведение и на работа се изчерпа.
Безпримерната алчност и нахалство на случайно попадналите в общинския съвет във Варна блуждаещи елементи доведе до там, че най-важният спор в институцията общински съвет не бе относно някакъв глобален градски проект или решение, а… спор за легитимност.

Общинските съветници, представляващи класическите партийни централи, бяха принудени да отстояват собствените си аргументи чрез… диалог помежду си. Тоест, идеологическите спорове постепенно отстъпиха място пред натиска на суровата реалност. Стана ясно, че ако няма легитимен диалог в съвета, няма сигурност за никого. Между другото, наистина по едно време имаше сериозна заплаха от тотална дестабилизация. Блуждаещ общински съветник си позволи да рекетира не само общинския съвет, ами и самия кмет (примерно, заради пробива на бул.Левски).
Новият политически прагматизъм и разумът във воденето на преговорите между лидерите на съветниците, представляващи класическите политически сили доведе до очакваната стабилизация. Оказа се, че мегаломанските приказки от рода на това кой бил “мърша” и кой не, всъщност са въздух под налягане.

В момента, в който разумът надделя , кисненето на “блуждаещите” в общинския съвет стана безпредметно. Очевидно е, че има разбирателство между определяните като “мърша”, да бъдат държани лешоядите… настрана от властта.
И така трябва да бъде.

Оборите трябва да се разчистят, и както си му е редът, точно това става.
Изхвърлянето на един районен кмет, например, е нещо съвсем нормално. Просто случилото се е част от процеса на… нормализация. Ако трябва да си ходят други - да си ходят.

Всъщност, лешоядите в политиката, както и в природата не са съвсем безполезни. Ако не бяха тези твари, вероятността нормалните политици да се превърнат в мърша, става наистина сериозна. Политиците са хора като всички други - изкушават се. Мнозина се лъжат, че това, което най-много ги изкушава, са парите. Истината е, че в тази рискована професия най-заветната мечта е спокойствието, а ако ги нямаше лешоядите сетивата на иначе сериозни политически хищници, отдавна щяха да закърнеят.
Последствията очевидно щяха да са трагични.

Лешояд наяждане няма.
Няма сериозен политик под слънцето, който да може да се сравнява по алчност и цинизъм с екстрасенс-новобогаташ от покрайнините на Варна.
Колкото по-провинциална е арогантността му, толкова по-мащабни са апетитите му.
И толкова!

Между другото, пред сериозните анализатори на психологията на лешояда стои една изключително тежка задача .Търси се правилното степенуване на приоритетите.
Има само една мечта, която (може би) е по-голяма от мечата за безгранично плюскане, толкова характерна за тези жалки същества.

Дълбоко в себе си всеки лешояд мечтае да се превърне в… скален орел.
И понеже няма как… избива го на екстрасенстване.

Антон Луков