За мен онова, което се случи през седмицата показа, че се губим в нещо подобно. Не бързайте да ме поправяте, че враждебността е проява на отношение и заради това не се съчетава с безразличие. Напротив: в коридорчетата на лабиринта, в който се отзовахме /или може би сме се отзовали много отдавна, но едва напоследък това се проявява/ на местата, където няма враждебност, цари съкрушително равнодушие.

В този лабиринт, заразени от чистотата и силата на младостта и решени с други техни приятели да не се повтори случилото се с убития Стоян Балтов, студенти решиха да излязат навън и да кажат, че ги има, че имат мнение и го отстояват и че не желаят нещата да продължават по този начин. Родители подкрепиха децата си. Излязоха еколози и замеделци. Всички те направиха първа крачка към осъществяване на правото, което в Чл. 39 /1/ от Конституцията на Република България е описано по следния начин: ” Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин”. Т. е. събраха се, за да изразят гражданската си позиция. Само, че предупредени и добре подготвени онези, които имаха нещо против съответната позиция, знаеха, че ако на едно място се намира отровата, то противоотровата задължително е някъде наоколо. Затова прегледаха същата тънка настолна книжка на българина и в алинея втора на цитирания Член 39 откриха начина за обезсилване на алинея
1. Ето го средството: „Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността”. Твърде възможно е някои от подготвящите се да си е припомнил и подходящите уроци на историята, сред които... да речем класическата теза на един от премиерите на Израел Бен-Гурион, разработена от него на времето в ню-йоркския вестник „Кемпфер”.

Накратко неговата формула представлява следното: подбираш група от силни млади хора, маскираш ги като безпощадни врагове на идеята и можем да се обзаложим, че резултатите са десетократно по-добри, отколкото резултатите, постигнати от хиляди емисари, заети с безплодно четене на проповеди. Или, перифразирайки известните протоколи на прословутите мъдреци, открили пътя да управляват света:” Анти-идеята е нужна, за да управляваме своите по-малки братя, които не одобряват идеята”.

Иначе можем да направим безкрайна ретроспекция на отминалата протестна седмица, но според мен, казаното до тук е достатъчна препратка към същината. Довършвайки извода от ситуацията, може би трябва да предположим, че някой, комуто протестите не са били съвсем по сърце, допрелистил Конституцията и открил в нея ключа към обрата в хода на събитията. Този път ключът се криел в чл. 6 /1/: ”Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права”. И след като е така, излиза, че добрият начин да направиш някого по-безправен и безропотен, е да го убедиш, че абсолютно греши. Така: сряда, четвъртък, петък, все по-малко излезли на площада хора, искащи да кажат мнението си, все по-объркани мнения, по-разочаровани протестиращи и все повече окуражени лидери и критици.

За да си доизясним формулата по нашенски, трябва да получим отговор на няколко въпроса:
1. Къде другаде се е случвало протест да се потушава с административни методи, със спорни сигнали за бомби и с традиционната българска рецепта за разваления телефон?
2.
Къде другаде се е случвало подставени лица да успеят да променят истинската посока на някакви събития, ако хората, които ги правят са достатъчно мотивирани ?
3. Къде другаде се е случвало хора да излязат навън, за да изразят гражданското си мнение и вме
сто същината на казаното, обществото да поеме като ехо коментара на седящите някъде вътре на топло критикари, че не може така протест без лидери?
4. Някой реши, че няма ясни послания? Че какво по-ясно от това да искаш бъдеще и сигурност и да казваш: ”Не!” на онези, които не са успели да ти ги осигурят?
5. В коя цивилизована държава територията и събитията се разделят на две: пред железните заграждения на един парламент и зад тях? Чували сме, че в цивилизованите държави, когато някой говори и има какво да каже, обикновено го изслушват. В противен случай, излиза че Конституцията е в грешка, тъй като там още член 1 /2/ и /3/ гласят:”

Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция. Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет”. Очевидно някой е пропуснал да впише за разделянето на територията с мълчание и заграждения. Пропуснал е да допълни, че в сградата е България, а извън нея на моменти са някакви ничии хора, които просто нямат значение... Нищо, че се раждали свободни и с равни права.
6. Някой се разтревожи, че Европа не бивало да ни вижда със срамните кадри от този протест? Той или беше пропускал години наред другите кадри с купените съдебни процеси, с незаконните строежи, с пропиляните и изпокрадени възможности и със спрените европейски пари, или му се струваше, че всичко това е в реда на нещата, а единственото нередно е някой да не е съгласен.

Има още много въпроси. И отговорите са много. Лично на мен ми остана горчивото чувство, че се подиграха с порива на нашите деца да изразят себе си, онова, което ги гнети и онова, което биха желали да се промени.

Остана ми горчивото чувство, че за кой ли път общественото говорене се прехвърли върху номерата и детайлите, но се постара да замаже същината. Остана ми горчивото подсещане, че наближават избори и спектакълът започва: по-яростен и циничен от когато и да било друг път.
А иначе... за реалния живот. Той изглежда грубо изтикан там – в лабиринта от враждебност и безразличие. В него, ако се роди по-различна мисъл, все се намира някой да се сети за старото правило, че ако разделя, ще владее и в движение се справя с въпросната ерес. Там – в лабиринта - същественото губи смисъл, безсмисленото се превръща в значение на всичко. Там, например, хората се вият на опашки пред съдилищата и години по-късно, на излизане от храма, получават от неотразимата Темида по някое изстрадано Определение. Интересното е, че то винаги започва „В името на народа”. Ако някой има пълната информация и ако седне да брои колко безобразия са се случили в името на същия този народ, вероятно днес в лабиринта всички щяхме да си лежим с компрес на челото и с антидепресанти в джоба. Вероятно щяхме да сме се отказали дори да търсим отговор на въпроса: „ Кой е тази народ... като не сме ние наоколо? Да не би да има някъде другаде допълнителна държава с допълнителен народ, в името на който тук-таме се спретва по някое безобразие?

Всъщност... Гледайте светло на нещата! Това за лабиринта го забравете! Просто ми хрумна, че ако Светослав Минков беше тук и сега, вероятно би написал подобен разказ... Но тъй като времето отдавна е минало, разказ за лабир
инт не можем да очакваме. Можем да чакаме само някой да махне безобразната експозицията от сградата на Съвета на Европа в Брюксел.

А докато това се случи, сини и червени лампички ще присветват закачливо по тръбите, свързащи отделните клекала в творбата на Давид Черни “България - турска тоалетна” и ще ни припомнят, че голяма част от събитията наоколо са резултат от малформациите на един строй, през който сме преминали, от начина, по който уж си тръгнахме от него и уж направихме нещо различно. Защото изминалите години очевидно са лишили мнозина от критерии за нещата и от чувството за мярка. Нелепата тоалетна отново доказа това: че свободата на мисленe не е просто някаква пиратка, която можеш да хвърлиш в публичното пространство на света, за да станеш известен и да спечелиш пари. Свободата е отношение, уважение към себе си и другите, съобразянване, отстояване и отговорност. А фалшивите сензации, фалшивите спектакли, фалшивите фойерверки не са нищо друго, освен безсмислено и мъчително удължаване на пътя и начин за духовно хулиганство или просто за огорчаване на други хора - в редица случаи много по-добри и по-достойни от нас.
Даниела Иванова
водещ на предаването “Позиция”
Радио Варна