Терористите от “Ислямска държава” продължават с гнета над живеещите на територията на Сирия кюрди, подлагайки ги на масово изтребление. Хиляди бежанци се спасяват в лагери, където няма достатъчни количества храна и медикаменти. Кюрдите не за пръв път се оказват на границата на оцеляването. В края на 80-те години те са подложени на унищожение по време на управлението на Садам Хюсеин. Кюрдският въпрос тогава и сега – в фотогалерията “Ъ”.

В края на 80-те години хиляди иракски кюрди пострадаха след употребата на химическо оръжие срещу тях. Тогава с тях се бореше режимът на Садам Хюсеин. Днес хиляди кюрди търсят убежище заради това, че терористите от “Ислямска държава” превзеха град Кобани – на територията на Северна Сирия, място, традиционно населявано от кюрди. Малкият народ отново е подложен на масово изтребление.



В края на 80-те години хиляди иракски кюрди пострадаха след употребата на химическо оръжие срещу тях. Тогава с тях се бореше режимът на Садам Хюсеин. Снимка: Reuters



В началото на юни 2014 година терористите от “Ислямска държава” превземат град Кобани, намиращ се в северна Сирия. Градът е в сърцето на Кюрдистан. Малкият народ на кюрдите отново е подложен на изтребление. Снимка: Reuters/Kadir Ctlikcan/Files



В края на 80-те оцелелите бягат в Турция и намират временно убежище в създадените за тях лагери. Снимка: Reuters/ Srdjan Zivulovic



Днес бежанците отново търсят спасение там – на сирийско-турската граница. Снимка: Reuters/ Murad Sezer/Files



Политиката на Садам принуждава почти три милиона кюрди да избягат в Турция, Иран и Сирия.Снимка: Reuters/ Srdjan Zivulovic



Най-много кюрди днес живеят в Турция – около 25 милиона души. Снимка:: Reuters/ Murad Sezer/Files



Относително процъфтяване на иракски Кюрдистан се наблюдава след края на войната в Персийския залив през 1991 година. След подпсиването на споразумението за прекратяване на огъня между режима на иракския президент Садам Хюсеин и силите на международната коалиция, иракските кюрди минават под защитата на САЩ, Франция и Великобритания. Тази защита се изразява най-вече в забраната иракски войски да пресичат на север от 36-тия паралел. Нарушаването на това правило ще води до пълното им униюожаване, гласи споразумението. За изпълнението на договореното се грижат самолети на ВВС на САЩ и Великобритания, които патрулират непрекъснато над района. Снимка: Reuters/ Srdjan Zivulovic



Ситуацията се променя след започналото нахлуване на САЩ в Ирак през март 2003 година. Турция не позволява на американските войски да преминат през нейна територия и да отворят втори фронт срещу Садам Хюсеин в северен Ирак. Изпратените десантни групи не са в състояние да се справят с числено превъзхождищият ги противник от редовна иракска армия. Тогава на помощ на САЩ идват кюрдските въоръжение формирования. Снимка:: Reuters/ Murad Sezer/Files





Кюрдите разчитат, че в замяна на подкрепата, която оказват, при последващото изграждане на нов Ирак Вашингтон ще се застъпи за тяхната кауза. Снимка: Reuters/ Srdjan Zivulovic



Изобщо не става дума за независим Кюрдистан. Кюрдите, които съставляват почти 20% от населението на страната, искат единен федеративен Ирак. Но в същото време издигат искане за предаването в тяхно разпореждане на богатият на петрол район на Киркук, който те смятат за своя исконна територия. Районът обаче не попада под въздушния щит на САЩ и Великобритания през 1990 г. След свалянето на Садам Хюсеин Вашингтон залага на арабското население на Ирак, и на първо място на шиитите, които са над 60% от населението. Арабите от своя страна в никакъв случай не искат да се разделят с Киркук и богатите му петролни залежи. Снимка: Reuters/ Murad Sezer/Files

През 2004 година иракските кюрди се обръщат към ООН с призив да бъде организиран референдум за независимост. Под петицията им стоят подписите на над 1,7 милиона души, събрани в течение на година и половина в онези провинции на Ирак, където живеят предимно кюрди. Референдум обаче не се провежда.

В помощ за сирийските кюрди обаче, защитаващи град Кобани в северна Сирия от радикалните елементи на “Ислямска държава”, тръгват подкрепления от Властите на Иракски Кюрдистан – автономна област, намираща се в северен Ирак. Военният конвой с въоръжените кюрди от формированието “Пешмерга” участва в защитата на град Кобани.

Да повлияе на плановете на Ислямска държава може Анкара, която по-рано се съгласи да започне наземна операция срещу ислямските радикали. Но турските власти поставят ново условие – сега настояват САЩ да се ангажира с гаранции за продължаване на борбата срещу режима на Башар Асад в Сирия.
По данни на AFP в битката за Кобани са загинали най-малко 170 кюрдки опълченци и поне 20 мирни жители.

Около 200 хиляди души са принудени да напуснат града и да се заселят в лагери за бежанци на турска територия

Изтреблението на кюрдите в Ирак продължава. До началото на септември 2014 година е -известно за най-малко 500 убити кюрди-езиди.


По-рано терористите заплашваха да убият езидите, ако те не приемат исляма. Има доказателства, че терористите са клали деца и жени, се казва в съобщението на АФП.
Мюсюлманите вярват, че за всеки убит езид ще получат в рая по 72 девтсвеници.

Бежанците кюрди страдат от постоянен недостиг на храна и медикаменти. През последния месец 30 души са умрели от глад.
Хуманитарната помощ до езидите пристига единствено от пратките, които международната общност им спуска от въздуха.