Бог рече: вземи едничкия си син Исаака, когото ти обичаш, и иди в земя Мория, и там го принеси в жертва всесъжение на една от планините, която ще ти покажа.
3. Авраам стана сутринта рано, оседла ослето си, взе със себе си двама от своите слуги и сина си Исаака; нацепи дърва за всесъжението и стана та отиде на мястото, за което Бог му говори.
4. На третия ден Авраам дигна очи и видя отдалеч мястото.
5. И рече Авраам на слугите си: останете вие тука с ослето; пък аз и син ми ще отидем там, ще се поклоним и ще се върнем при вас.
6. И взе Авраам дърва за всесъжението и натовари сина си Исаака; взе в ръце огън и нож, и тръгнаха двамата заедно.
7. Тогава Исаак проговори на баща си Авраама и рече: тате! Той отговори: ето ме, синко. Той рече: ето огънят и дървата, а де е агнето за всесъжение?
8. Авраам рече: Бог ще Си предвиди, синко, агне за всесъжение. И вървяха нататък двамата заедно.
9. И стигнаха до мястото, за което му бе казал Бог; и направи там Авраам жертвеник, наслага дървата и, като свърза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата.
10. Тогава Авраам протегна ръка и взе ножа, за да заколи сина си.
11. Но Ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! Той отговори: ето ме!
12. Ангелът рече: не дигай ръка върху момчето и не прави му нищо; защото сега познах, че се боиш от Бога и не пожали едничкия си син за Мене.
13. Подигна Авраам очи и видя: ето, отзаде му овен, който се бе заплел с рогата си в гъстака. Авраам отиде, взе овена и го принесе всесъжение вместо сина си (Исаака).
14. И нарече Авраам онова място: Иехова-ире; затова и сега се казва: на планината Господ ще предвиди.**

България и Румъния донякъде са изкупителна жертва на случващото се в ЕС, заяви във вторник – вероятно убеден както в правотата, така и в изяществото на собствените си думи - секретарят на Изпълнителното бюро на БСП Антон Кутев.

Той също така направи огромна услуга на населението, като го предупреди, че напоследък се забелязвало едно “истеризиране на ситуацията” в публичното пространство около вече известния доклад на европейската антикорупционна агенция ОЛАФ и очаквания в сряда, в своя официален вариант, доклад на ЕК за напредъка (назадъка) на България като член на европейското семейство.

Като изговори всичките тези тъпоумни, несвързани, нелогични и типично социалистически в своята стилистика словеса, другарят Кутев за пореден път даде неоспоримо доказателство, че както в Италия навремето, в близкото следвоенно минало, имаше пакт между нормалните партии да не допускат, каквото и да се случи, комунистите до управлението, в България е все по-належащо сключването на подобна договореност по отношение на родните ни посткомунисти, известни още и под прякора си “социалисти”.

Имам няколко въпроса към този периферен клон на еволюцията, другаря Кутев, дето – естествено – ще останат без отговор, което обаче не означава, че не бива да бъдат зададени.

- Защо, другарю Кутев, поставяте България и Румъния под един знаменател в този конкретен случай? Или само Вие, заедно с шайка посткомунистически “специалисти”, все още не сте наясно, че партньорите ни са далеч по-разочаровани от нас (всъщност, по правилно би било да се каже от Вас и вашите съучастници, в ролята на управляваща несретна сган), отколкото от северните ни съседи?

- Кое по-точно, другарю Кутев, Ви наведе на мисълта, че в момента, когато ЕС има сериозни проблеми с Ирландия и Договора от Лисабон, с встъпването в длъжност като председателстващ по ротационния принцип на Франция (и нейния хиперактивен, а понякога и нелогичен президент), с отношенията с Китай, със съюзничеството си със САЩ, с все по-тревожната си енергийна зависимост от Русия, с липсата на яснота по общата си военна и отбранителна политика… и с какво ли още не, същият този ЕС има каквато и да било необходимост да си набелязва по изкуствен начин “изкупителни жертви” в лицето на новите си членове?

- Как така се случва, вечно неподходящо избиращ саката си… другарю Кутев, Вие, горд и честит сине на работници и селяни, ако трябва да спазваме близката до душата Ви комунистическа стилистика, че днес Ваша милост, посткомунистът, реагирате по същия начин на отправените по негов – респективно, на партийката му - адрес упреци, по който реагираха и предтечите Ви – баш-комунистите – като правите комичен опит да прехвърлите вината към… международното положение?

- Не си ли давате сметка, другарю Кутев, че макар и – очевидно – да не представлявате сам по себе си съществен сегмент от златния фонд от генетични запаси нито на България, нито на Балканите, нито на Европа, нито на Човечеството - все пак дори и Вие не бихте могли да сте толкова прост, та да не осъзнавате – критикуват ни онези, към които драпахме да се присъединим, а не някакви, които са драпали да се присъединят към нас!!

Вероятно Вие, другарю Кутев, заедно с посткомунистическата си разюздана компания, сте си въобразявал, че може да бъде “минат метър” пред ЕС. Гърция, казали сте си Вие, също допускаше безобразия в началото. Както и Испания, Португалия и т. н. Значи – имаме още известно време да дерибействаме, да опъваме нервите на партньорите си и да грабим собствения си народ, заедно с останалите европейски данъкоплатци.

И… поради специфичната си социалистическа непосредственост (в не толкова добрия смисъл на понятието), сте пропуснал да отбележите през кои години бяха приети в ЕС държави като Гърция, Испания и Португалия. И как бяха наказвани в тях людете, за които бе доказано, че са бъркали в кацата с меда. А там такива хора, скъпи ми и непретенциозни в повечето отношения другарю Кутев, бяха наказвани и своевременно, и достатъчно, за да бъдат задоволени претенциите на финансовите дарители от Евросъюза.

И за родените вчера, другарю Кутев, вече е ясно. Вашата партия – в предишното й, както и в настоящото й битие, краде, краде, краде като невидяла тази нещастна страна по време на така нареченото социалистическо и развито социалистическо общество. После се представи повече от убедително в грабенето, съпътствало така наречения ни преход. А сега алчно върти червиви очички, за да пъхне потни кунки в джобовете и европейските данъкоплатци.

Няма да стане.

Имам много резерви към начина, по който се развива Европейския съюз. Но има и нещо, за което съм му признателен и с което на Вас, титане на мисълта Кутев, както и на нелицеприятните Ви партийни съратници, ще се наложи да свикнете.

Европейските пари идват – като изключим редовно обрулваната от вас България – и от данъкоплатците в държавите-членки на ЕС. В държавите-членки на ЕС има избрани по нормален начин и – затова – достатъчно отговорни национални правителства. Тъкмо защото са отговорни, тези правителства не могат да позволят на всевъзможни гнъсни и подозрителни типове да злоупотребяват.

Затова, другарю Кутев, такива като тези, дето сега управляват България под прозвището “тройна коалиция”, ще бъдат бити усърдно, старателно и периодично през ръцете.

Ще бъдат бити по следния начин: Аха, казва си съответното отговорно лице, ето го другарят Кутин (или някой подобен нему), иде да засмуче няколко милиона евро.

БОЙ!!!

Аха, казва си друго отговорно лице, виждайки, че друго такова явление се приближава и облизва, може би по малко по-различен повод, но с една и съща лапаческа, посткомунистическа цел…

БОЙ!!!

Разбира се, покрай целия този бой, вероятно покрай сухото ще изгори и сурово, скъпи ми Кутин (каквото и безвкусно сакенце да сте избрал този път). Но суровото ще гори именно заради безпросветната крадливост на вашата партия и нейните ортаци, то ще гори така, както горя овчарчето онзи последен път, когато вълкът действително се появи.

Така че, мили мой падуане, стигаме до извода, че България – все пак – действително е изкупителна жертва. Ти, другарю Кутев, се оказа по този въпрос частично прав.

Но сме изкупителна жертва не на ЕС, а на самите себе си.

На това, че когато можеше, не бе проведена лустрация, на такива като Вас, другарю Кутев, не бе даден максимален хоризонт за кариерно развитие в рамките на затворнически или селски (в село с максимум 75 човека население, за да бъдат ограничени последствията от самобитната Ви активност) библиотекар. На това, че когато имаше шанс да бъдат извадени на светло досиетата на слугите на комунистическата ДС, някои хора се офлянкваха.

Не съм убеден, че народът на България – дори и след поредния провал на БКП/БСП – е научил този болезнен урок.

Но, представете си, че е.

Тогава, за да се върна към библейската тема от началото на писанието ми, другарю Кутин, народът може и да си рече: И да не оставяш вещица жива***

Каква ли поредна туморна метаморфоза бихте избрали след това?

* Тук се опитах да напомня на достатъчно възрастните за онзи велик повик, олицетворяващ безнадеждната непродуктивност на порочния мисловен кръг, характеризиращ дейността, кипяща в произволно избраната комунистическа черепна кухина – КАЧЕСТВО И ЕФЕКТИВНОСТ, ЕФЕКТИВНОСТ И КАЧЕСТВО
**Книга Битие 22:2–14
***Изход, Двайсет и втора глава, Стих осемнайсети

Жоро Георгиев