Историята на българските политически коалиции е осеяна с труповете на несбъднати компромиси. По принцип в България винаги се е смятало, че всичко е за продан и че недостигът на гласове в Народното събрание, например, не е болка за умиране. Затова и всички с интерес очакват развоя на предстоящите парламентарните избори.
Каквото и да си говорим, голямото надлъгване ще е голям сеир и човек винаги има какво да научи, ако ще сто години да става и ляга с новините в българската политика.
Към днешна дата е очевидно, че всички прогнози са… предпоследни. По-скоро могат да се коментират отделните партийни традиции в правенето на коалиции и евентуално процесите, които през годините общо – взето оформят не чак толкова размитите физиономии на трите полюса – ляв, десен и център.

Най–стара е традицията в ляво.Там всичко е максимум 90% сигурно. Винаги се оставя вратичка. Винаги се внимава партньора да НЕ стане съдружник, а опонентът – враг. Нещо като онази приказка “…и душата в рая”. Така са оцелявали през годините, вероятно така ще преговарят и в наши дни. Едно трябва да им се признае – пазят си хората. И си знаят интереса. Който очаква лесни преговори с БСП е сбъркал. Вероятно ще сбъркат и онези, които залагат на картата “Станишев”. Премиерът не e едно и също с БСП като цяло, но ще бъде истинска изненада, ако рискува позициите на БСП, за да запази своите собствени.

В дясно ситуацията е точно обратната. Работи се със заклинания, силни думи и резултатът е налице – купища изгорени мостове. Който очаква сложна игра и паркетна политика е оптимист. В дясно даже процесът на политическата покупко-продажба е обратен. Навсякъде другаде всички се пазарят с всички и за всичко – тук, един човек е едновременно всичко и всички. Резултатът е изненадващ – ако в ляво и центъра потенциалните предатели са много, тук потенциално предадените са още повече. Фактите от историята са неопровержими – Иван Костов предаде всички (без изключение) от емблематичните лица на десницата – Александър Божков, Евгени Бакърджиев, Петър Стоянов, Христо Бисеров, Йордан Цонев, Муравей Радев, Богомил Бонев и т.н. Тоест, спокойно може да се прогнозира, че в името на властта пак ще има изненадани в дясно. Дали ще е Мартин Димитров или някой друг – това е само въпрос на време.

В ГЕРБ (ако ги считаме за дясна партия) ситуацията е малко по-различна. Там имаме лице за красота и формален образ в огледалото на живота. По–наблюдателните са наясно, как точно бе създаден ГЕРБ. И от кого. Там тепърва предстои “Нощта на дългите ножове”. Неизбежно е. Батальонът може да се строява по заповедите само на един старшина. Рано или късно (според изборните резултати) ще стане ясно, че двама са много! Години наред единственият национален отбор с двама треньори (Томи Сьодерберг и Йорген Ленартсон) беше Швеция. Бойко Борсов и Цветан Цветанов, обаче са много далеч от манталитета на скандинавците.
Разбира се, за Бойко Борсов и компания има и добри новини. Постоянното говорене на Костов за някакъв експертен потенциал, за липсата му в ГЕРБ и за съкровищата на световната мисъл, складирани в подземията на ДСБ, не са нищо друго освен… говорене. В България има стотици хиляди млади хора, които са много по–добре образовани от самия Иван Костов и знаят поне един западен език (за Костов не е сигурно, че разбира друг език освен руски). Колкото до промените в службите, искани от Костов – не е задължително да се търси (камо ли да се намери) място за ген. Атанас Атанасов, който вероятно в очите на Командира е скъпоценен кадър, но погледнато отстрани... е дребен!

В Центъра нямат подобни грижи. ДПС изповядва забележителен прагматизъм. Още от древността е известна максимата, че не е задължително да бъдеш обичан, важното е да бъдеш уважаван (в различните източници “да ги е страх от теб”). И правят каквото трябва, пък да става, каквото ще. Това вероятно е единствената българска политическа партия, която е наясно, че купуването и продаването на гласове НЕ Е ОПРАВДАНИЕ. Не е оправдание за провалени политики или изхабени политици. Който си е изхабен, просто е изхабен. Подарява му се едно кученце (за предпочитане Пудел или Болонка) и като съвестен пенсионер се изпраща на чист въздух да прави разходки в Борисовата градина всяка сутрин.
ДПС очевидно може и да не е във властта.
Но може и да е!

Смешното в случая е, че тази дилема е почти Хамлетовска за… всички останали. И никой не си прави елементарната сметка, че вероятността след десет години ДПС пак да има 45 депутата (най-много да станали 60) е много по–голяма, отколкото вероятността Бойко Борисов след десет години пак да е кандидат за премиер. Тоест дали на някой му се иска или не, коалиционната култура, доброто възпитание и спазването на европейските норми винаги ще са по–печелившият вариант в отношенията с ДПС.

Колкото до НДСВ, те се опитват да осъществят някакво излъчване, наподобяващо достойнство, но не е задължително да успеят. Каквото и да говорят обаче НДСВ е единствената политическа партия, демонстрирала в последните години някакво подобие на европейска коалиционна култура. Разбира се Царя си е Цар. Подробностите не го интересуват, а това твърде често е причина за вътрешно напрежение в НДСВ. По понятни причини именно подробностите интересуват царедворците. Ако Царя не бъде така добър “да слезе на земята” не го очакват щастливи дни.

В Лидер и РЗС е пълно с познати лица. Повечето от тях обаче не са били лидери и за първи път ще се изявяват като такива. От което ще произлязат и новите им отговорности. Как ще се справят тепърва предстои да видим. Това, че си нов не е непременно недостатък. Може пък от редиците на тези партии да се роди нещо различно в добрия смисъл на думата.
Именно новите лица могат да поднесат и най–големите изненади.
А изненадите, както всички знаем, са нещо много характерно за българската политическа реалност.
Обикновено по нашите географски ширини почти винаги се случва това, което най-малко се очаква.
И естествено на края всички са изненадани.
Антон Луков