Продължение...

---

Музикалните вкусове обаче различават ясно "Атака" от БСП - харесването на народна музика и естрада е по-ниско с цели 45 пункта. Вероятно става дума за различни навици, за различно всекидневно прекарване на времето, които характеризират двата електората. Атакуващите демонстрират диверсифицирани музикални вкусове, вариращи в стойности близки по-скоро на НДСВ, не на БСП, дори температурата на омразата подобно на случая с НДСВ не е твърде висока (чалгата и рапът са посочени като най-неприятна музика относително рядко - 22.1% и 10.5%). Толерантността (индиферентността) на този вкус и естетически стил личи и от това, че отговорът "няма такава музика, която да ми е особено неприятна" се появява твърде често, в около една трета от привържениците.

Можем да изкажем хипотезата, че "Атака" за разлика от БСП и ДПС не представлява устойчива културна група, по-скоро това са хора, които са принадлежали на културните елити и все още споделят техните диверсифицирани вкусове и вкусова толерантност, но за разлика от НДСВ са били вторично изолирани, лишени от възможността за мобилност и планиране на живота, в резултат на което са станали носители на най-мрачен песимизъм и радикални настроения. За тяхната изолираност говори и това, че те рядко ползват компютър и интернет (73.6% отговарят негативно, в това отношение са трети отзад напред след ДПС - 90.2%, и БСП - 81.5%).

Привържениците на ДСБ са активни, мобилни и уверени
Това са хората, които в значителна степен планират живота си средносрочно: няколко години - 15.00%, една година - 15.00%, няколко месеца - 30 %. На въпроса как се прекарва свободното време те най-често от другите политико-електорални групи отговарят с "нямам свободно време" (40.0%). В сравнение с другите електорати те са най-големи оптимисти за личния си живот (35% смятат, че се променя към по-добро), а интегралният песимизъм тук е само 135 пункта. Привържениците на ДСБ най-често в сравнение с другите отговарят, че слушат класическа музика, рок и популярен рок, техно, джаз (съответно 30.0%, 20%, 20%, 15%, 15%). Диверсификацията на вкусовете е голяма, сходна с тази на НДСВ, но при тях има силна температура на омразата към "обекта на омразата" - чалгата (40%) и - любопитно, към джаза (20%). Те са най-далече от социалистическите културни продукти. Имат много по-често от другите достъп до модерни средства за комуникация и информация - 50% ползват компютър у дома, 40% - в работата си. Можем да изкажем предположението, че привържениците на тази група са мобилни, активни и уверени, имат достъп до много информация и много културни избори, но страстно любят и мразят, значимо са дистанцирани от културни продукти, символизиращи социализма или демонстриращи антиелитарни, скандални качества.

Симпатизантите на Бойко Борисов - непретенциозни и толерантни
Това са хората, които след БНС са най-често навън през свободното си време - 36.6% срещу 44.8% на стоящите си вкъщи. Подобно на ДСБ те планират средносрочно живота си. Интегралният им песимизъм е със средни показатели - по средата между позитивния полюс ДСБ и негативния полюс "Атака". В сравнителен план този електорат обича повече от другите леката, популярна, забавна музика за танцуване. Най-много се слуша попфолк и чалга (66.2%), но също така и диско (35.6%), латино (28.7%), и поп (34.5%). Температурата на омраза е ниска, донякъде се открояват чалгата (17% от отговорите), техно (12.6%), но и класическата музика (11.6%). Количеството на индиферентните, или естетически широко скроените, отговорили с "нямам омразна музика", е сравнително високо (33.3%).

Интересен акцент е, че сравнително голям брой не ползват компютър и интернет, а от тези, които го ползват, 19 - 23% (най-висок процент сред другите) правят това в интернет клубове. Това говори за млад, мобилен, неулегнал електорат, който има усещане за бъдеще и заедно с това няма елитни претенции, вкусът и идентификациите му са популярни, леки, близки до забавлението, той не е способен на силна любов и омраза.

Предварителни изводи за популизма
- Културните символи на "нашето", т.е. онова, което се възприема като общо, консенсусно и народно, съвпадат до голяма степен с културни продукти и практики, които са били достъпни по времето на социализма. Във всички електорални групи народната и естрадната музика са основни културно-консумативни продукти, няма електорална група, при която процентът им да спада под 37% за народната музика и 25% за естрадната (ДПС е изключение за естрадната). Това означава, че има общ български масов културен тип, свързан с близкото минало, който се асоциира с "нашето" и се оказва базов за всички електорати, пресича деленията, свързан е със затвореност и липса на диверсификация на вкусове и избори в други посоки. Тоест съществува недиференцирана маса, която е основа на всеки електорат. Този субстрат е консервативен, статичен и лишен от достъп до модерни средства за комуникация и информация, той е възрастен, формирал се е в друга среда, живее чрез спомени.

- Вторият извод е, че най-радикалната и популистка група, тази на "Атака", странно смесва културни характеристики на консервативните и масови културни групи (БСП, ДПС) и на подвижните, елитни културни групи (НДСВ, ДСБ, ОДС). Можем да предполагаме, че това са елити в изолация, които са се радикализирали.

Взривоопасна ситуация би настъпила, когато вторият еталон на популизма - елитите в изолация, намерят достъп до първия - културно-консервативните популистки групи, и ако реториката на "Атака" започне да мобилизира електоратите на БСП и ДПС.
Александър Кьосев, Център за академични изследвания
в-к “Дневник”, 12 май 2006г.

---

Текстът, публикуван със значителни съкращения, е част от второто изследване "Състоянието на обществото - 2006 г.", представено на международната конференция "Предизвикателствата на новия популизъм", организирана от Центъра за либерални стратегии и институт "Отворено общество" – София