Хипотезата на настоящето изследване, част от колективния проект State of Society, е, че съществува корелация между профила на културните практики (разбирани като дейности, запълващи свободното време) и други аспекти на социалното поведение. Конкретизацията на хипотезата има две стъпки. Първата е, че има връзка между това как прекарваш свободното си време (дали си седиш вкъщи или излизаш навън, как комуникираш със света, какви марки продукти и откъде купуваш, как предпочиташ да се забавляваш, каква музика слушаш и пр.) и това какви са твоите културни светове и идентификации, как формулираш своите проблеми, какви са твоите типове обяснения на случващото се, за какво мечтаеш, кои определяш като свои врагове и пр. Втората стъпка е, че подобни практики-нагласи вероятно са в корелации с политическите избори.

Необходима е още една бележка, за да поясним втората стъпка. Тя е базирана на едно силно хипотетично допускане - че в днешния медиен свят всеки избор по същество е естетически. Теоретиците на политическия PR знаят отдавна, че поведението на електората е свързано преди всичко с харесване на един или друг политик, с медийно прелъстяване или идентификация с него. Избираш не непременно това, което ти решава практическите проблеми, но непременно това, което харесваш, все едно дали политик или телевизионно предаване.

Опитал съм се да отговаря на няколко въпроса - доколко електоралните групи са и културни типове (т.е. групирания от хора със сходни културни практики)? Кои културни типове значимо се открояват сред другите, кои имат "масов" "народен" и "популистки" характер? Какво говори подобно нещо за съдържанието на понятието "народ", "ние", "нашето" и доколко определени културни типове са склонни към радикализация? Кои културни общности биха били най-склонни за радикализиране?

Според анализа на анкетите
привържениците на БСП не употребяват активно свободното си време
те най-често си седят вкъщи (66.1% срещу само 19.0%, които излизат навън). Те са на второ място като личен песимизъм след "Атака" (51.2% срещу 60%) и на първо място по поколенчески песимизъм. Интегралният им песимизъм е само 10 пункта по малко от "Атака" - 260.1% срещу 270.9%.

Малцина от тях правят дългогодишни планове (за повече от една година - само 5%, за една година - 8.9%), повечето живеят ден за ден (38.7%) или въобще не правят планове за бъдещето (29.8%); общо с тези, които живеят ден за ден, това прави 68.5%). На тази слаба физическа и темпорална мобилност съответства и убеждението им, че социалната мобилност, постигната чрез образование, е нереалистична перспектива: от всички електорални групи те най-слабо вярват, че доброто образование е важен фактор, който може да промени положението ти - само 56%, най-нисък процент сред всички електорални групи, докато 14% от електората на БСП смятат, че то не е важно въобще. (Тук има 20 пункта разлика с ДСБ). В музикалните си предпочитания избирателите на БСП са консервативни - те най-често слушат консенсуална, "наша" музика (народна и естрадна съответно 78.8% и 45.2.%). По отношение на народната музика избирателите на БСП водят с цели 21 пункта пред втората електорална група на БНС (57.1%). Всяка музика, която напомня за други, чужди хоризонти, се избира рядко от тази електорална група - диско 7.1.%, латино 7.7%, рок 3.6, популярен рок 3.6, поп 6.5%, техно и рап 1.2%, джаз 3.0%. Известно изключение прави класическата музика - 12.5%.

---

Продължава тук...