След изборите в Украйна на хоризонта се задава ново, много сериозно предизвикателство пред българската външна политика.

Според Ройтерс, цитирна от БГНЕС, “Юлия Тимошенко, която загуби президентските избори в Украйна в неделя, заяви, че никога няма да приеме легитимността на победителя Виктор Янукович като президент на страната… Тя инструктирала адвокатите си да подготвят оспорване на изборните резултати в съда ... Тимошенко трябва да даде пресконференция по-късно днес.”

Очевидно е, че се задава буря в близост до България.
Украйна е бивша съветска република, черноморска страна. Украинците са предимно православни (три синода - Киевски патриархат, Украинска Православна Църква - Московки патриархат, Украинска Автокефална Православна Църква) и католици (Гръко-Католическа Църква, която е католическа църква, но с източен обред).
Според преброяване от 2001 година населението на Украйна е 48 457 000 души, като 77.8% от тях са украинци, 17.3% руснаци, а останалите са от над 100 други народности, между които и българи (0.4%).

В годините след разпада на СССР отношенията между Русия и Украйна извървяха изключително сложен път. Както навсякъде на изток и тук историята е ключов участник в съвременните разгорещени дискусии. В общи линии двете противоположни позиции се опират на ключови за историята на Украйна събития – антируската изтъква болезнения спомен за големия глад (1932-1933г.) и големия терор (1929 – 1949г.), а проруската набляга на Переяславския договор, сключен на 18 януари 1654 г. от хетман Богдан Хмелницки.

Като прибавим споровете за Кримския полуостров, Севастопол, базите на черноморския флот, желанието на Украйна да се интегрира в Евроатлантическите структури, Руските интереси в постсъветското пространство и не на последно място пресния спомен от Газовия спор между двете страни, става ясно, че се очертава много гореща украинска пролет.



България няма как да остане настрана от украинските събития. Първо, защото се случват прекалено близо и второ, в Украйна живеят десетки хиляди наши сънародници. Трето, защото сме страна, зависима от вноса на природен газ. Четвърто, защото сме Черноморска страна, източна граница на Европа, пето, защото сме славяни, православни и т.н., и т.н., чак до прозрението, че в съвременния глобален свят никоя мащабна криза не може да остане изолирана и без международни последици.

Случващото се в Украйна неизбежно ще изостри тона във вътрешнополитическите дискусии в България.
Иска или не иска, страната ни трябва да има позиция! България вече е част от Евроатлантическите структури и трябва да е лоялна. Не може само да консумираш благата и привилегиите, осигурявани с парите на европейските данъкоплатци (а в случая с НАТО - и от американските данъкоплатци), без ясна и недвусмислена позиция, която да е в пълен синхрон с ЕС и НАТО.

Няма как да избегнем и факта, че България е граница на Европа.
А граница значи отговорност.

Още от сега може да се прогнозира, че внимателният прочит на позицията на България спрямо украинските събития ще бъде повод за много изводи.

Украйна ще бъде тест. До колко ГЕРБ са дясна политическа сила.
Тестът ще бъде и за президента. Доколко Георги Първанов е готов да отстоява българските национални интереси.
Между другото, именно позицията на ЕС и НАТО може да донесе много поводи за горчивина на… десните.

Очакванията, че евроатлантическите институции ще застанат твърдо зад опитите на Украйна да се демократизира и да скъса с Руската сфера на влияние са по–скоро пожелание. Европа също има свои интереси и пресечни точки на тези интереси с Москва. Позицията на Запада в Унгария през 1956г. и в Чехия през 1968г. са достатъчно красноречив примери за “гъвкавост”, коствала реки от кръв на Изток.
Още повече, че в случая имаме и много сериозни индикации. Миналата година бившите съветски сателити Полша и Чехия изтърпяха чудовищен натиск от страна на Путинова Русия и въпреки това декларираха, че са готови да приемат американския ракетен щит на своя територия. На 17 септември 2009г. президентът на САЩ Барак Обама се отказа от разполагането на елементи от американската система за противоракетна отбрана в Чехия и Полша. Руският президент Дмитри Медведев светкавично приветства решението на Вашингтон, определяйки го като "отговорен ход". Моментът, в който бе съобщена новината – 17 септември, обаче бе изключително лошо избран, защото на тази дата се навършват 60 години от съветската инвазия в Полша. За поляците, които са силно чувствителни към подобни символи, ходът на Обама означаваше, че някой във Вашингтон ги е забравил.



Този път изпитанието ще е за всички. Украйна е прекалено голяма, прекалено дълго е била в орбитата на Русия и е прекалено важна за Путин от една страна, и за бъдещето на Европа - от друга.
Ако САЩ и Европа не са единни се очертават много тежки дни за българската дипломация.

Като че ли точно за случай като този народът е казал “Всяко зло за добро”.
Резилът с изслушването на Румяна Желева в Брюксел може да се окаже буря в чаша с вода. Я си помислете, какво можеше да се случи, ако утре се наложи Румяна Желева да участва в сложни преговори, в качеството й на външен министър?
Дано премиерът Борисов и външният министър Младенов да оправдаят доверието!

Разбира се най–добре ще е ако ситуацията в Украйна не ескалира до сериозна криза, но горчивият опит от подобни събития прави прогнозите песимистични.
Антон Луков