- Г-жо Патрашкова, разбрахме, че снощи сте била в ресторант “Кипарисите” с Огнян Стефанов, пред който той беше нападнат…
- Не, не, грешна ви е информацията. Не съм била в ресторанта с него. Тази сутрин ми се обадиха неговите близки и ми казаха за случилото се. Аз не съм била с него.

- Все пак вие се познавате добре, колеги сте от “24 часа”, семейни познати, как си обяснявате случилото се? Защо беше нападнат Огнян Стефанов?
- Знаете, той беше шеф на сайта “Фрог нюз”. Огнян пише доста остри неща, настроен е критично към доста от случващите се процеси в държавата, към конкретни политици. Той никога не е криел мнението си.

- Споделял ли е с вас дали е бил заплашван, дали се е страхувал?
- Казвал е, че не всички са доволни от това, което се пише, но не е споменавал за конкретни заплахи. Имаше един скандал, в който името му беше замесено чрез сайта “Опасните”. Той, разбира се отрече. Но тогава знам, че имаше известни притеснения. Той написа и в сайта си, че е имал сблъсъци и пререкания с ДАНС, това е обществено известно.

- Има ли връзка между “Опасните” и нападението?
- За да се твърди такова нещо, е нужно разследване. Аз се занимавам с журналистика по културните въпроси. За Огнян мога да споделя мнението си като за приятел, но съм доста далеч от дейността на тези институции.

- Смятате ли обаче, че някой, засегнат от “Опасните”, може да е поръчал нападението над Огнян Стефанов, защото неговото име беше посочено в публичното пространство като автор на публикациите?
- По всяка вероятност е така. Но честно казано аз с него не съм коментирала подробности около сайта “Опасните”. Вярвам на твърдението му, че не е бил той човекът, който е писал тези неща. Просто ние не сме водили задълбочени разговори на тази болезнена за него тема. На мен също ми е трудно да обясня всичко което се случи около “Опасните”.

- Но не изключвате той да е станал жертва на подозренията, че стои зад този сайт?
- Да, разбира се. Така смятам. Затова трябва да се направи сериозно разследване. Бедата е, че аз съмнявам, че ще се стигне до истината. Смятам също, че е нужна една изключителна журналистическа солидарност, защото дори някой да има възражения срещу конкретни позиции, които изразява даден журналист, има други начини, по които може да действа. Саморазправата с журналисти, побоища, това, че един колега в момента се бори за живота си – това са изключително опасни процеси! Това действа сплашващо за цялата гилдия, всеки вече има едно наум. Това са твърде неприятни неща и е абсурдно да се случват!
Калина Томова
Vsekiden.com