Пред очите ни се развенчава митът за двата братски народа - руския и украинския. Най-вече в словесните (а и с ръкопашни схватки и със завземане на административни здания) битки за Крим руският патриотизъм категорично отказва правото на съществуване на украинския патриотизъм, а също така и на кримско-татарския. И обратно.

Такъв Херсонес (ако някой не знае, това е древногръцката дума за полуостров, а също е и древногръцкото име на града на руската бойна слава Севастопол) се развихри в дискусиите им, че свят да ти се завие. Нормалните хора винаги са способни да се спогодят, но патриоти с кървясали като на предците им очи - никога. Съвсем логично!

В природата

не съществува

такова нещо като

братски народи

А всеки патриотизъм може да бъде само гарнитура на демократичната държава, елемент от фундаменталната основа на съвременната ефективна държавност - човешките права. Но съвсем не и основно ястие.

Какво ли не видяха отношенията между Русия и Украйна след разпада на СССР. Газови войни - включително и завъртане на кранчето за някои европейски страни в разгара на зимата. Пазарлък за ядрените оръжия - Украйна дълго не се съгласяваше да ги предаде под контрола на Русия като правоприемник на СССР. Опитът на украинския президент Леонид Кучма да предяви още при администрацията на Борис Елцин иск за 600 млн. долара уж съществуващ дълг на Русия към Украйна. Опитът на Кремъл на всяка цена да пробута Виктор Янукович за президент на изборите през 2004 г. и ответният отпор на първия Майдан.

Истинската истерия, разпалена от руските власти заради желанието на украинския президент Виктор Юшченко да признае гладомора (глада в Украйна, предизвикан от сталинската колективизация през 30-те години) за геноцид над украинския народ. Непонятно ми е защо тогава нашата власт така се възмути. Та нали тя не се смята за политическа наследница на Сталин и за почитател на неговите методи за подем на селското стопанство чрез милиони трупове на измрели от глад селски жители - би могла в отговор да признае гладомора за геноцид над съветския народ.

От втори опит

успяха да пробутат на

президентския пост съдения

за изнасилване Янукович След което той прати в затвора главния си политически опонент Юлия Тимошенко заради газовите споразумения с Русия, подписани лично от Владимир Путин. Имаше дори момент, когато украинските власти в лицето на скандално известния генерален прокурор Пшонка (прочул се с кичозно-луксозния си дворец) се канеха да повикат на разпит като свидетел по делото на Тимошенко лично руския президент. Така че като цяло руско-украинските отношения през тези две десетилетия съвсем не бяха братски.

Днес Русия, ЕС и САЩ се разминават в мненията си за това кой всъщност в този момент е президент на Украйна. Барак Обама смята за такъв Турчинов, а Дмитрий Медведев и Валентина Матвиенко смятат за такъв Янукович.

След дълго мълчание най-после и Владимир Путин каза, че легитимен президент си остава Янукович, макар и да го обяви за политически труп. На такъв славен информационен фон започват да ни приготвят за

десерт Крим-брюле

- нова мъничка

победоносна

войничка

в момент на все по-очевиден, меко казано, застой на руската икономика. Изглежда, че в отношенията между “братските народи на Русия и Украйна” липсва само братоубийствено клане...

Крим е украинска територия, което е юридически признато и от руските власти. Русия няма повече права върху Севастопол, отколкото Гърция върху споменатия по-горе Херсонес. Когато Хрушчов подари Крим на Украйна (през 1954 г. - б.р.), той не правеше подарък на чужда държава, а всичко ставаше в рамките на една изглеждаща вечна страна. Нещо повече, това бе дар в чест на 300-годишнината от доброволното присъединяване на Украйна към Русия.

Украинските патриоти имат пълното право да обичат Украйна, а руските - Русия. Русия може да настоява за защита на правата на руснаците на украинска територия, както и Украйна - за защита на правата на украинците в Русия.

Русия може и е длъжна да приема руснаците от Украйна, преселващи се по собствено желание. Но няма никакво морално и юридическо право да променя със сила границите на друга суверенна държава, дори ако за това я помолят казаци, матроси и “народният кмет” на Севастопол, крупният бизнесмен Чалий. Всяка украинска власт е задължена да гарантира защитата на правата на всички руснаци на цялата територия на страната, както и на украинците, евреите, кримските татари и всички други жители на Украйна.

Нека повече да не се самозалъгваме - руснаците и украинците не са по-братски народи, отколкото арабите и евреите (арабинът, както е известно, не може да бъде антисемит, защото самият той е семит), сърбите и хърватите (макар че те формално са все още един народ), чеченците и ингушите (които формално също са един вайнахски народ).

“Студената война” между двата патриотизма постепенно приближава отношенията между Украйна и Русия към “гореща” война. Към онази черта, зад която мнимо братските народи ще станат реално враждуващи: именно враждата между народите за разлика от дружбата съществува съвсем реално.

Както обича да казва забележителният руски географ Наталия Зубаревич,

хората са по-важни

от регионите. И даже

по-важни от държавите,

бих добавил аз. За руските патриоти в Русия, които са така загрижени за Крим, е по-добре за мислят за онова, което става в собствената им страна - как живеят хората в нея, как се държи властта в нея. Любовта към собствената страна чрез ненавистта към други държави и народи е имперофашизъм - патология, която съвсем не е по-добра от онази, която у нас днес е прието да се нарича бандерофашизъм.

Съзнателно да разцепваш съседна страна, не е по-праведно, отколкото до рушиш паметници на Ленин или Кутузов, а е даже по-лошо. В единия случай се води борба с паметници, а в другия може да се пролее кръвта на живи хора. И вече се проля. Проля я Янукович, за чието идване на власт Русия е не по-малко отговорна, отколкото гласувалите за този човек украински граждани. Та нали ние ги убеждавахме така?

Войнстващият патриотически империализъм е пряк път към разпадането на Русия, или по-точно на онази Русия, която остана в резултат от разпадането за по-малко от 100 г. (нищожен исторически срок) на СССР и на бившата Руска империя. Всичко, което ще постигнем с такава политика, е страх и ненавист от съседите ни. Такава патриотическа реторика и практика ще станат главен катализатор на нова вълна от съвсем обоснована русофобия в света.

Дръжте се по-добре и хората постепенно ще се обърнат към вас.

Оставете Украйна

сама да решава

най-тежките си проблеми. Не я учете как да живее, по-добре и? помогнете материално, както вече давахте пари на крадеца Янукович. Или просто се отдръпнете настрана. Помогнете на желаещите да си отидат оттам руснаци по-бързо да получат руско гражданство и да се заселят в Русия. Това ще бъде вече истински патриотизъм. Ще кажа още веднъж: хората са по-важни от държавите. Нека да ходят в Крим само като туристи, а не на БТР-и.

СЕМЬОН НОВОПРУДСКИ ГАЗЕТА.РУ /24chasa.bg