Моделът “Софиянски”, както самият Иван Костов квалифицира управлението на столичния кмет, е неразривно свързан със Столична общинска банка. Поне по този въпрос и привърженици, и врагове на Стефан Софиянски, са единодушни. Специално Костов обаче е особено настоятелен, а цялата камарила около него повтаря като латерна едно и също.

Парадоксалното в случая е, че всички, които имат някакви спомени от кампаниите на СДС през втората половина на 90-те години (Местни избори-95, Президентски избори–96 и Парламентарни избори-97) са наясно, че именно Иван Йорданов Костов като лидер на СДС от този период е свързан неразривно с предизборните обещания, давани от подопечната му политическа сила. Част от тези обещания беше появата на Столична общинска банка, която трябваше да бъде един вид синя крепост. Никой никога не се е съмнявал, че точно това е най-важното предназначение на банката. Тя бе замислена като такава, лансирана бе като такава и бе създадена точно като такава.

Днес, същият този Иван Костов, иска унищожението на Столична общинска банка.
Просто защото в момента СДС и ДСБ на Софиянски са му конкурент, НДСВ са смъртен враг, а БСП в крайна сметка се явяват желан партньор на костовистите.
Крепостта на конкурента трябва да бъде унищожена и за това в буквалния смисъл не се подбират средства.

Чудното в случая е защо хората, които би трябвало да защитават крепостта днес, мълчат. Именно настоящият СДС-депутат (и както се говори - мераклия за още един парламентарен мандат) Христо Кирчев беше онзи кмет, които може би е изнудван най-брутално от Иван Костов. Тогавашният лидер на СДС мрачно настояваше пред Кирчев бюджетът на Общината да бъде обслужван от… Столична общинска банка. Може би тогава, точно в този миг, в който Кирчев отказа на Костов, стартира и битката за Варна, заради която един куп хора пострадаха жестоко.
Нека не се заблуждаваме - иде реч за същата тази Столична общинска банка, която днес е мишена на гибелния командирски гняв.
Не за някоя друга.

А че Кирчев ще мълчи, това е повече от ясно – докато хората около него още си ближат раните, той си развява депутатския задник между София и Варна и си… трае.
Не че това има някакво значение. Със или без Кирчев, който трябва да знае - знае!
Вярно е, че няма вечни врагове и вечни приятели, но след такова жонглиране с истината от страна на Иван Костов, едно нещо е абсолютно сигурно – безсмъртната му душа никога няма да влезе в рая.
Колкото до банката … “Златни Пясъци” също е крепост.
Ако Царят приличаше на Костов…?

Антон Луков