Продължение...

---

И ако първото донякъде звучи конкретно, второто - макар и хубаво на пръв поглед, изобщо не е ясно как ще се постигне.
Така или иначе обаче, ако има нещо, което
безспорно и час по-скоро трябва да се пипне в конституцията,
то наистина е в частта за правата на гражданите

Ако не друго, родните политици и държавници е добре да помислят дали не е по-добре да ги махнат, за да не се излагат и да твърдят, че спазват основния закон.
Каква полза от чл. 14, според който "семейството, майчинството и децата са под закрилата на държавата и обществото"? Или пък чл. 16, който ни казва, че "трудът се гарантира и защитава от закона", при тази висока безработица и очертаваща се още по-мрачна картина.
Същата разпоредба за всеки случай е повторена и още един път в конституцията няколко текста по-долу - в чл. 48. Там обаче тя вече звучи така: "Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право."

Да не говорим как точно е "гарантирано правото на собственост и наследяване", заложено в основния закон, след като имотните измами са всекидневие, а едно делбено дело продължава средно 6-7 години. Изобщо да не говорим за записания в основния закон древноримски принцип, че "частната собственост е неприкосновена", след като стотици хиляди кражби си остават и до днес ненаказани. Или пък да може да се коментира конституционната разпоредба, че "държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото", след като куп партии плащат по 8-9 стотинки наем на квадратен метър и след като куп наши хора изкупиха държавния жилищен фонд за жълти стотинки и още по-жълти компенсаторки. Такъв ли е интересът на обществото? Абсурдна е нормата, че "икономиката на България се основава на свободната стопанска инициатива", след като дори за една бакалия трябва да извадиш 20 разрешителни. И не само разрешителни.

Да се върнем на темата за основните граждански права и българската конституция.
Та в тази глава е записано например, че "всеки обвинен в престъпление следва да бъде предаден на съдебната власт в законно определения срок". И за какво е тази норма, след като никой не я спазва през последните години, след като наказателни производства се точат с години и след като убийци и изнасилвачи се разхождат дълго време по улиците, преди да бъдат осъдени - ако изобщо бъдат осъдени.
Или да вземем правото на всеки да търси, получава и разпространява информация. Самата конституция
бърза да обезсмисли това право, като определя, че осъществяването му не може да бъде насочено
"срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала".

Основният закон обаче мълчи по въпроса какво е това национална сигурност, обществен ред и морал. И така държавната машина лесно си приема закони, с които фактически спира достъпа до информация.
Същото е положението и с правото да се искат данни от държавните органи и от учрежденията. Хем разрешено, хем забранено. Защото всеки гражданин имал право на информация от държавата, но само ако му представлявало не какво да е, а "законен интерес" и ако сведенията не били държавна или "друга защитена от закона тайна" или пък не "засягало чужди права".

Да не говорим за мъглявата норма на основния закон, според която "гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон". И кое й е достъпното на медицинската помощ в България?
В основния закон на два пъти е споменато, че гражданите имат право, освен да избират, и да участват в допитвания до народа като най-висша форма на демокрация. Обаче начинът за провеждането на референдум се определя със закон. И няма начин хората да поискат провеждането му - могат само политиците.

И естествено за 11 години - нито един референдум

Или пък за какво гражданско общество става реч, след като няма регламентирано такова естествено право като правото на гражданско неподчинение например.
Защото имунитетите, споровете между институциите, функционирането на отделните звена в държавата са теми на партийците, а не на обикновените граждани.
Или казано иначе, конституцията работеше 11 години за политическата класа, крайно време е и хората да се сдобият с основен закон.

ПЕТЪР КОСТОВ
В-к “Сега”, 14 август 2002г.