През септември пак ще започне дискусията за бъдещето на конституцията. Но до парламентарната ваканция дебатите все се въртяха около правата на политиците.
А действащата конституция е направена, за да легитимира само държавните институции и политическата класа. Изобщо не е нужно човек да се задълбочава кой знае колко, за да види, че всички предложения за изменения, допълнения и изобщо поправки в основния закон отново имат все за предмет политическата система, властта на държавата, нейните институции и структури, техните отношения с Европейския съюз, някакъв имагинерен национален суверенитет.

Да видим: промени в съдебната система, да има или няма вицепрезидент, да се намалят или увеличат правомощията на държавния глава, да се продава земя на чужденци, да се трансферира национален суверенитет и правомощия на БНБ, да бъде намален броят на депутатите, да разрешава или не правителството преминаване на чужди войски през страната, да са или не министрите и депутати, да им пада имунитетът на депутатите и магистратите или не, да има или не служебно правителство, да се въвежда "по" или "най-" мажоритарен избор и т. н.

Не че и това не е важно. Но в крайна сметка конституцията е написана и приета за гражданите. Политиците са го записали в нейния преамбюл: тя се приема, за да издигне във "върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност".
Пак там депутатите от Великото народно събрание, гласували основния закон, са написали с големи букви, че обявяват "верността си към общочовешките ценности - свобода, мир, хуманизъм и търпимост" и че прогласяват "своята решимост" да създадат "демократична, правова и социална държава".
Всички депутати, политици и държавници са се клели в тези принципи и в тази конституция. Дори да ги спазват.
Затова е наистина абсурдно, като се подготвят и лансират промени в основния закон, те да не са именно в частта, която пряко засяга хората

Защото нима някой може да твърди, че през последните години държавата е демократична, правова или пък социална? Или пък, че защитата и зачитането на правата и свободите на гражданите и на личността са станали върховен принцип. Или може би голяма част от разпоредбите на глава "Основни права и задължения на гражданите" не си останаха кухи фрази. Или пък, че политиците бяха верни на общочовешките ценности.
Логично беше да се появи поне една партийна централа, поне един политик или държавник, който да види проблем и предложи поне някоя и друга промяна, която да се отнася пряко до хората и до така рекламираното в други ситуации гражданско общество.
Все пак се прокраднаха някакви напомнящи загриженост за хората предложения за изменения в основния закон.

В общи линии получи подкрепа идеята за въвеждането на правото на индивидуална жалба до Конституционния съд за всеки български гражданин, който прецени и реши, че даден закон нарушава основни конституционни принципи или негови лични права и интереси.
Е, веднага почти цялата политическа класа се надигна да обяснява, че тази работа била хубава, но трябвало много хубаво да се помисли за въвеждането й, защото хиляди щели да се втурнат да се жалват в КС. Може и така да стане, но хората в нормалните и демократични държави са го измислили как да се пресяват значимите жалби и не е необходимо да се открива топлата вода.
В момента право да сезират съда имат само президентът, най-малко 48 народни представители, правителството, Върховният административен съд (ВАС), Върховният касационен съд (ВКС) и главният прокурор. А от километри си личи, че гражданинът няма никакво право на защита единствено от актовете на Народното събрание. Той може да атакува актове на правителството и на администрацията, може да ползва различните съдебни инстанции срещу съдебните актове, но по никакъв начин не може да търси защита например срещу калпави закони или решения на парламента.
Все в посока "мисъл за хората" е и предложението за въвеждането на институцията "омбудсман" или по български - "народен защитник", както и "приравняване статута на българските граждани и гражданите на страните-членки на Европейския съюз".

---

Продължава тук...