Случилото се през миналата седмица в СДС-Варна предизвика многбройни и многообразни коментари, анализи и реакции както от страна на медиите, така и от страна на симпатизантите на синята партия и на нейните политически опоненти. Друго не можеше и да се очаква, все пак събитието бе достатъчно значимо, особено на фона на традиционния летен глад за интересни случки.

Фактите вече са известни на всеки, който е проявил поне малък интерес към тях. Отстранено бе от длъжност Областното ръководство на СДС в морската столица начело с д-р Янко Станев, като за временен и служебен Областен председател бе посочен господин Христо Кирчев. Засега мандатът му е уточнен до края на месеца, но би било твърде наивно да се смята, че в това ограничено време той ще съумее да свърши това, за което е бил изпратен тук. Никой не би могъл да го постигне в рамките на толкова малко дни.

Веднага след като новината стана факт, връхлетяха и първите коментари по нея. Спомена се, че това е война между Станев и Михайлова, между Станев и Младенов, между Стоянов и Михайлова, бяха предложени на общественото внимание и редица подварианти, целта на всеки от които бе да обясни какво се е случило, защо се е случило, как се е стигнало до това то да се случи и какво има да се случва в бъдеще. Трудно би било да се отрече, че някои от анализите имаха и малко по-различна, не толкова информативно-благородна цел, а именно да ВНУШАТ на обществото, че се е случило тъкмо това, което на техните автори много им се иска да се е случило. Например че вътре в СДС е обявена тотална война между някакви враждуващи лагери.

В този океан от информации и догадки – уви – като че ли не бе обърнато достатъчно внимание на едно обстоятелство, което според мен си заслужава да бъде отчетено по достойнство.

Всички очаквания, че “свалените” ще започнат война на живот и смърт срещу своите партийни “опоненти” се оказаха пресилени и неверни. Такива се оказаха и очакванията, че опонентите на бившето Областно ръководство, които назначиха и които представляват служебното, ще поставят началото на крайни действия спрямо своите предшественици, на някакъв лов на вещици, на процес на “очистване”, “демаскиране на врага” и на наказания, каквито примери знае всеки, изучавал дългата и криволичеща история на българската левица от миналия век, например, или който си спомня стила от ерата “Костов”. Опровергани бяха и слуховете, че д-р Станев или “хора около него” възнамеряват да съдят собствената си партия.

Предаването на пълномощията от ръцете на сваленото ръководство в тези на временно назначения Христо Кирчев премина по спокоен и цивилизован начин, без сътресения, без саботажи и без излишни емоции от нито една от двете участвали в този процес страни. Макар значителни сини кръгове във Варна да бяха (и да си остават) принципно несъгласни с решението на Националния съвет, това решение бе прието и изпълнено по изключително зрял начин, без излишни личностни нападки и нездрави изблици, които само допълнително биха усложнили положението, в което се намира СДС във Варна, а и не само тук.

Прибързани са и надеждите, които прозират зад някои от реакциите по повод случилото се, че това е началото на края за СДС-Варна или на СДС изобщо. Със или без тази или онази личност начело на местните си структури, синята партия без съмнение има своето бъдеще в морската столица на България, това бъдеще е стъпило върху едни здрави традиции, които трудно биха могли да бъдат зачеркнати с лека ръка. Трудностите и неуспехите, преживявани от сините в определени моменти от тяхната история в града също са част от тези традиции, а възможността от тях да бъдат извлечени необходимите поуки само ще помогне на СДС да излезе от ситуацията по-силен и с наистина добри перспективи.

Много е неприятно това, че изобщо се е стигнало до свалянето на едно редовно ръководство и замяната му със служебно. Сам по себе си този факт говори, че нещата са излезли от своето нормално русло, от което по принцип полза не може да има абсолютно никой. Излишно и непродуктивно е да се спори и “предъвква” точно сега, чия е отговорността това да се случи. Изключително важно е другото - процесът на нормализация да бъде проведен максимално плавно и заедно с това максимално бързо. Това може да се случи по един единствен начин. Необходимо е да бъдат изслушани варненските седесари и симпатизанти на синята идея. Трябва да им бъде ясно показано, че никой няма амбицията да взема и налага решения, които не са били консултирани внимателно с тях и приети от тях самите и от никого другиго. Всеки опит “странични” хора да изземват правото на волеизява от местните би довел само до неприятности и проблеми, последиците от които биха се разпрострели далеч в бъдещето. Никой не би трябвало да си присвоява правото да се изживява като единствен “арбитър на добрия вкус” в СДС , както и на уникален източник на правилните политически или организационни решения. И ако действително никой не храни тази амбиция, това трябва – особено сега – да бъде непрекъснато и добронамерено демонстрирано и доказвано, за да се тушират неизбежно възникналите вълнения и безпокойства. За никого не е тайна, че такива не липсват.

СДС е (и трябва да остане) партия на откритостта и диалога, партия която е близо до гражданите и работи заедно с техните структури и заедно със самите тях като индивиди. Време е СДС действително да избистри своята предстояща линия на политическо поведение, тъй като изборите наближават, а все още съществуващите неясноти и липсата на ясно и недвусмислено решение по много от съществуващите въпроси поддържат наличието на риска нечии действия да бъдат (основателно или не) разтълкувани отново като водене на “паралелна политика”. Полза от подобна тенденция биха имали мнозина, но те или никога не са били, или вече не са част от Съюза на демократичните сили и едва ли има смисъл СДС да им прави в бъдеще подобни услуги.

Във Варна и без друго положението е допълнително утежнено от обстоятелството, че докато други политически формации набират и ще продължават да набират сили и инерция в предизборната надпревара, СДС ще трябва да отделя време и енергия за подготвяне на Областната конференция, която да избере следващото редовно ръководство. Глупаво би било сините да продължат да улесняват опонентите и конкурентите си чрез непремерени и прибързани действия, редно е всичко да бъде правено с мярка и след задълбочено обмисляне на всевъзможните евентуални последици от него.

След това последно и поредно сътресение за СДС-Варна е необходимо партията отново да покаже и докаже, че е зона на свободния дух, на цивилизования диалог, на разсъдливите дебати, чрез които да бъдат избистряни нейните концепции и на разумните методи за превръщането на тези вече избистрени концепции в реална и успешна политика. Тоест, че е това, което винаги е трябвало да бъде и – вярвам – винаги се е стремяла да бъде, макар и с променлив успех.

Днес му е времето всички варненски седесари, всички варненци, на които каузата на СДС е близка, да помогнат това да се случи. Без тяхната подкрепа СДС трудно ще изживее сътресенията от последните дни, а така също трудно би могъл да се пребори за достойното си място в дните, които са пред нас.
Жоро Георгиев