Въпрос: Какво е Вашето впечатление от приключилата президентска кампания като цяло?

Отговор: Кампанията може да бъде охарактеризирана като скучна в началото, дори безлична, с плоски и блудкави послания, за които така и не стана ясно към кого са насочени. Единствено щабът на Първанов като че ли си бе взел поука от кампаниите за парламентарните избори и успешно таргетира тази част от обществото която желае промяна. Умереното му и балансирано поведение, което явно го открои от останалите кандидати, може да се счита за заслуга както на неговата индивидуалност, така и на точния анализ от страна на неговия екип. Липса на оригинални идеи и изненадващи ходове, като изключим неочакваната грешка на Президента, който допусна да бъде въвлечен в примитивна компроматна война. Истинският дебат между кандидатите така и не се състоя. Кандидатите бягаха от идентификация с конкретна социална група, което бе прочетено от електората като бягане от отговорност. Кампанията се разви на равнище което не интересува българския гражданин и това намери отражение в абсентизма на първия, че и дори на втория тур от изборите. От гледна точка на политическия маркетинг това са най-непрофесионално проведените предизборни кампании от 1990 г. насам.

Поредно доказателство за това е, че дори и в щаба на победителя не разбраха как са спечелили изборите и то с абсурдната теза за “социалния президент”. Всички копираха кампании и послания от предходни години. Електоратът разчете използваните стари реплики като партийна безпринципност и политическо заиграване. В същност президентските избори доказаха, че партизанщината продължава да бъде водеща в ценностната система на българските политици.


Въпрос: Коя бе най-голямата грешка и най-хитрия ход в кампаниите на Петър Стоянов и Георги Първанов?

Отговор: За щаба на Петър Стоянов фаталните грешки се оказаха две. Първата е, че се допусна Президентът да бъде въвлечен в компроматната война, прилъган от агресивното поведение на Богомил Бонев и неадекватните анализи на сините социолози. Между впрочем сините социолози Малинов, Минчев и Дайнов за втори път тази година съсипват кампания на ОДС. Кръстев пък стана известен с това че има в колекцията си вече втори провален президент. По някои коментари именно той е човекът дал на Стоянов гениалната идея да размаха папката в bTV. От парламентарните избори през лятото, на т.н. сини шамани би трябвало да им стане ясно, че интелектуалната недостатъчност лъхаща от една негативна кампания, базирана на компромати, предизвиква отвращение в избирателя. Като продължение на тази грешка бе, че по време на цялата кампания Муравей Радев, Екатерина Михайлова и други сини активисти, не спряха да плюят по правителството на НДСВ. При това поведение, мисля, че подкрепата на симпатизантите на НДСВ бе дори по-голяма от реално заслужаваната.

- Втората фатална грешка бе, че анализаторите и имиджмейкърите в щаба на Стоянов не можаха да използват широката електорална база на партийна подкрепа която той получи. Електорат не се прелива, електорат се печели. Лидерите на НДСВ и Гергьовден ясно и категорично предоставиха подкрепата си за Президента, и дадоха възможност на щаба му да работи върху огромен електорален терен. Никой от анализаторите и имиджмейкърите обаче така и не успя да открие посланието или ключето към сърцата на симпатизантите на тези партии. Стоянов не припозна този електорат за свой и тези хора не го припознаха за своя президент. Комуникацията между Стоянов и тези елeкторати се извърши посредством партийните им лидери, което в този мажоритарен вот явно се оказа крайно неподходящо. Нито един човек от явно успешния екип за Политически маркетинг на НДСВ не бе привлечен в екипа на Стоянов. Те бяха хората които можеха да изработят и да преведат на разбираем език послания, които биха мобилизирали симпатизантите на НДСВ. Вместо това от страна на движението в кампанията участваха хора, които се държаха като ученици, които не могат да разберат, че домашното което са написали, не е по зададената тема. Какви са причините за тази грешка може само да се гадае. Факт е обаче, че решението на премиера да подкрепи Стоянов, не бе по вкуса на лидерите на парламентарната група на НДСВ.

- Трета грешка, която бе направена между двата тура е залагането на кампания ”комунизъм-антикомунизъм”, която е изключително архаична и показва ясно липсата на оригинални идеи и тоталното разминаване с дневния ред на обществото.

- Успешния ход в кампанията на Първанов се оказа най-вече умереното му и балансирано поведение. Без да направи нещо оригинално, неговия щаб допусна по-малко тактически грешки... Първо, той накара щабовете на Стоянов и Бонев да го подценят, като по този начин си подсигури едномесечен медиен комфорт, после умело се възползва от грешките на противниците си и успя да овладее сериозна част от електората, който иска промяна и бе отвратен от компроматната битка Стоянов – Бонев. В този аспект слоугана “Новият Президент”, колкото и да е плосък все пак се оказа най–адекватен на поведението на кандидата и на очакванията на по-широк кръг българи./focus