Започва да ми прави впечатление, че съвременна България живее на две скорости. Някакви хора се движат страшно бързо, правят нещата така както се правят те „на Запад” – и нямат нищо общо с останалата маса, която продължава да живее в Средновековието.

Погледнете последните броеве на българските варианти на списанията L’Europeo и Rolling Stone. Половината текстове са писани от „западняци” (предимно американци), а другата – от българи. И НЯМА НИКАКВА РАЗЛИКА между двата вида писачи. Българите пишат точно така, както се пише в Америка в началото на 21-ви век.

Отворете след това някой „Труд” или „24 часа” и ще попаднете в друг свят. Тук, очевидно е, пишат само българи. Пишат по примитивен, балкански начин за примитивни, балкански неща. Е, не са пълна катастрофа като македонците или руснаците – там си е направо 1973 година – но не са и „западни”.

Изводът: щом една група българи го могат, значи – по принцип е възможно българите да бъдат западни хора. Повечето просто не искат. А между двете групи няма никакви отношения. „Балканските” българи (тъй като не постигат нищо) мразят „западните” българи (тъй като тези постигат неща), а западните българи мълчаливо презират балканското мнозинство.

И въпросът е: кой вид българи ни управляват? Западният или балканският тип?
Истината е, че в правителството има доста „западни” типажи – т.е. хора, които правят нещата така, както те се правят в цивилизования свят. Дянков, например, или Николай Младенов, та и самият Бойко от време на време. Под тях и около тях обаче е блатото на балканското чиновничество – мързеливо, крадливо, зло и отмъстително. Това блато не само проваля инициативите „отгоре” (например, България няма да се възползва от „отпушените” европейски пари, защото чиновниците няма да допуснат това), но и започва да всмуква от време на време и по някой министър. Трайков е ясен пример. От „западен” човек, нямащ никакви илюзии относно хищническата същност на руските управници, Трайков бе префасониран като съюзник на руснаците и приятел на комунистите. Беше всмукан...

Кой ще е следващият? Може ли правителството да отстои своята „западност” сред българското политическо блато, или ще бъде „побългарено”, както се случи с правителството на Иван Костов?

От отговора на този въпрос зависи много. Защото вече не е достатъчно, ако си нормален човек, да се опираш върху островчетата „западност”, каквито са горе цитираните списания. Нормалният човек иска цялата страна да е „Запад”, а не – в търсенето на „Запада” да е принуждаван да се крие от българската смрад.
Евгений Дайнов/desnite.eu