След продължилия около две години дебат за размера на минималната работна заплата (МРЗ) беше решено тя да бъде повишена от 240 до 270 лева от 1 септември тази година. Мнозина отчетоха решението като успех, но и доста започнаха да обмислят как ще се отрази това на интересите им. Проблемът идва оттам, че редица плащания както от страна на публичния сектор, така и на бизнеса и гражданите са обвързани с минималната заплата и също ще трябва да се повишат.

Такива са например:
- таксата за лекарски преглед (1% от МРЗ)
- цената за престой в болница (2% от МРЗ на ден)
- субсидията за партиите (5% от МРЗ за всеки глас)
- обезщетенията за отглеждане на дете от 1 до 2-годишна възраст (100% от МРЗ)
- помощта за майките студентки (100% от МРЗ)
- стипендиите за даровити деца (50% от МРЗ за 12 месеца)
- добавката за деца с трайни увреждания (70% от МРЗ)
- заплатите на наетите по програмите и мерките за насърчаване на заетостта (100% от МРЗ) и много други.

Тотю Младенов мисли

Като за начало министърът на труда и социалната политика продължи с популистките си идеи и предложи таксата за лекарски преглед да остане равна на 2.40 лв., а не да достигне 2.70 лв. през септември. Срещу това решение възрази цялата лекарска гилдия начело с министъра на здравеопазването.

Разбира се, всяка административно определена цена е груба и вредна намеса на пазара и тук няма да спорим кое е по-ненужно - изискването за минимално заплащане на труда или универсалната такса за преглед. По-важното е как едно ново решение предизвика нови искания в зависимост от интересите на различни групи.

Аргументите и на двете страни са доста, но като цяло лекарите си искат по-високата такса, а Тотю Младенов държи да изглежда загрижен за хората. Целият спор се очаква да се реши до края на октомври, когато правителството, работодателите и синдикатите ще предложат кои свързани с МРЗ плащания евентуално да останат непроменени догодина.

Другите повишения

Промяната на минималната работна заплата ще засегне и доста голяма част от бизнеса, а това най-вероятно ще доведе до нови искания за изключения от правилото. Обзорът на колективното трудово договаряне в България (http://ime.bg/bg/articles/obzor-na-kolektivnoto-trudovo-dogovaryane-v-by...), който ИПИ публикува през юни тази година, показа, че в доста сектори заплащането е пряко обвързано с МРЗ. Така при увеличението й по силата на действащите колективни трудови договори ще се вдигнат и заплатите на:
- енергетиците (120% за нискоквалифицираните и 150% от МРЗ за всички останали)работещите в НЗОК (100% от МРЗ)
- транспортните синдикати (130% от МРЗ)горските работници и тези в дървопреработващата промишленост (100% от МРЗ)
- работниците и служителите в текстилната промишленост (110% от МРЗ)
- железничаритенаетите в спортния тотализатор.

Сега се обсъжда и приемането на колективния трудов договор за 2011 г. в БДЖ, който предвижда минималното заплащане на наетите да е 160% от МРЗ за страната.

Опасното в случая е, че при все още затруднено положение на фирмите изкуственото повишаване на заплащането на труда значително ще ощети голяма част от работниците. Това е особено валидно за най-ниско квалифицираната част от работната сила, а парадоксалното е, че системата за административно определяне на минималното заплащане е замислена да работи в полза именно на тази група.
Зорница Славова

* Зорница Славова е от Института за пазарна икономика