Продължение…

---

Обяснението за това е съвсем лесно. Една Конституция има смисъл тогава, когато олицетворява някакво съществуващо обществено мнение или обществено съгласие. Има ли днес Европа единно обществено мнение? За добро или за лошо, едва ли все още може да се говори за такова. Ако изобщо може да се твърди, че се забелязват някакви негови наченки, то това се случва по твърде определени поводи и твърде рядко. Това става като реакция на конкретни събития, а не по начин, който може да направлява тези събития или да създава събития. И днес Старият континент се състои от национални държави, изградени от разнообразни по своите характеристики и особености общества. Така, при отсъствието на единно европейско обществено мнение, става още по-трудно да се говори и за обществено съгласие.

Какъв ли тогава ще е фундаментът, върху който ще бъде поставена бъдещата обща Европейска конституция? Ако този фундамент ще бъдат амбициите на шепа държави и на талази от бюрократи, петимни да администрират всичко под слънцето и да легитимират своя административен деспотизъм, като по този начин изкуствено осмислят съществуването си, това би било много жалко и твърде безперспективно.

Всъщност, Европа някога вече е била обединена. Вярно, със сила. Но все пак, въпреки силовия си подход, римляните са били по-умни от днешните евроентусиасти. Опростено казано, включените в пределите на държавата им царства, народи или племена са запазвали своите особености, обичаи, божества и дори закони, като от тях се е искало само да си плащат данъците и да зачитат божествената същност на Императора. Никой не се е престаравал в налагането на някаква прекалено формална унификация, а ако такава все пак се е случвала, то е ставало чрез осъзнатото съгласие на обществата и именно по тази причина - постепенно, а не чрез изкуствени механизми и изпреварили времето си решения. Струва ми се, че не е излишно да се поразсъждава малко по-подробно върху това, ако някому остане време за такива мисли.

Една единна и непрекъснато задълбочаваща своето единство Европа наистина има бъдеще. Неприятното в случая се крие в това, че тъкмо онези, които най-упорито издигат лозунга за единна Европа, поставят това бъдеще под въпрос чрез арогантното си поведение и сами генерират антиевропейски емоции.

Това са хората, които си позволиха преди години да направят нелеп опит за изолация на Австрия по повод изхода от демократично проведени в нея избори. Това са хората, които заплашваха страните-кандидати заради това, че изобщо си позволяват да имат различна от тяхната позиция относно необходимостта да бъде спрян един тиран като Саддам. И пак това са хората, които днес си позволяват даже само да обмислят идеята за декларация, чрез която да заплашат Великобритания с изключване от ЕС, ако тя не ратифицира в поставен от тях срок бъдещата Европейска конституция.

Крайно време е някой да озапти Жак Ширак и онези, които разсъждават като него. Иначе съществува опасност стремежът съм един по-добър, по-функционален и по-полезен за гражданите Европейски съюз да се изроди в нова Жакерия, само че този път подкрепена и от Германия. От това никой не би имал полза, най-малкото самият Европейски съюз и неговото достойно и смислено бъдеще.
Жоро Георгиев

---

*Жак – традиционно обобщаващо название за простолюдието (най-вече селското) във Франция от Средновековието до наши дни. От там идва и името на известното въстание Жакерия, избухнало през 1358 г. Тази конкретна смислова натовареност на името Жак би могла да бъде допълнително задълбочена, ако човек се нарича Жан Жак Пейзан, например, каквото име носеше един бивш френски културен аташе в нашата страна.