Промените в съдебната система за пореден път показаха, че политическата класа е петимна да контролира прокуратурата и съда. Всеки, който овладее управленската власт, хуква да овладява магистратурата. За никого не е тайна, че правителството на СДС препълни съдилищата и прокуратурите със свои верни и правилни кадри. “Заради някои мекерета в съдебната система има толкова критики срещу нея отвън”, призна и зам.-председателят на парламентарната група на НДСВ Борислав Ралчев. Нервите на политиците обаче може да изкара качествено само един човек в България. И той изобщо не се казва Бойко Борисов, а Никола Филчев.
Вярно е, че Никола Филчев беше седесарски избор, но още по-вярно е, че именно Филчев не се поддаде на грубия и безпрецедентен натиск, който му наложиха сините. И без много думи, а с действия им показа, че служи единствено на закона, а не на Костов и сие. Последва такава политическа атака срещу главния прокурор, че сините го нарекоха какъв ли не – от корумпиран до луд.
“Лудият” Филчев обаче показа завидна психика, не влезе в капана на личностните войни, а продължи да работи. Пропагандната машина дори го хвърли на ъперкута на Брус Джаксън, който пък го нарече корумпиран. Филчев с добродушна усмивка го нарече международен шмекер и го остави да плува на големия син кораб.
Последният скандал, който отново не подмина главния прокурор, бе свързан с предложенията му за нови окръжни прокурори във Висшия съдебен съвет. Парламентарната квота във ВСС ги отхвърли и директно застана срещу Филчев. С което показа, че нито един управляващ няма сметка от независима прокуратура. Филчев отвърна на удара, като обвини управляващите в политически натиск. А за да го каже главният прокурор на една страна, значи политическият пазарлък е надминал допустимото.
Нищо по-логично няма от това точно главният прокурор да определя назначенията на районните и окръжните прокурори като ги гарантира и носи отговорността за действията им. Защо тогава се нададе такъв вой? И кой пропищя първи?
Във Варна изборът на нов окръжен прокурор, посочен от Никола Филчев, смрази много властови усмивки. “Ама кой е тоя, бе?”, “Защо пък точно този?”, “Той не си говори с журналистите и няма медийна политика”, шушукаше се из етажите както на магистратурите, така и по коридорите на управленските структури. Никой не каза дайте да дадем шанс на Илия Николов, пък тогава да го съдим.
Във Варна блатото на корупцията така е застинало, че очевидно Филчев изстреля със страшна сила първия камък в него с избора на Илия Николов. Това естествено не се харесва на онези, които очевидно ще станат герои в бъдещи прокурорски проверки. Не се харесва и на управленската мафия, която е обсебила града и която досега щракаше с пръсти недосегаема.
Като журналист аз нямам никаква нужда от един бърборко и добре подплатен медийно окръжен или апелативен прокурор. Имахме вече и такъв – е и? Имаме си и един Бойко Борисов, който стига на всички, които се захласват по думичките и рекламата вместо по действията. Предпочитам магистрат темерут, но железен в професионализма си, отколкото някой оперетен словоохотливко, на когото не можеш да затвориш устата. И зад думичките лицемерно се опитва да скрие безсилието да се справи с престъпността.
Безспорен факт е, че Никола Филчев с действията и неподкупността си бърка в интересите на всички онези, които искат блатото да спи вечен сън. Ние, варненци, обаче знаем какви гадинки щъкат под повърхността му. И който дръзне да тръгне на битка с тях, го обявяват за луд или корумпиран, защото българската поговорка “Крадецът вика дръжте крадеца” е особеност на характера на българския властник.
“Имаше магистрати, които превърнаха магистратурите във феодални владения”, признават вече гласно много варненски юристи. Някой ден на светло ще излязат и тези бакии.
Сега обаче на ход е новият окръжен прокурор на Варна. Постът му е много тежък и горещ. Иска се не само професионализъм, но и железен характер. Защото във Варна гъмжи от приятелски кръгове, които отдавна трябваше да бъдат клиенти на прокуратурата.
Аз давам шанс на Илия Николов.
А вие?

Веселина Томова
в-к “167 часа-Варна”