Никой не се страхува от доклада Дейвис. Притесняват се само журналистите да не си развалят приятелството с генерал Борисов, който съвсем откровено и правилно им се сърди, когато пишат за стражари и апаши - и рядко са точни. Този път обаче всички са объркани - по принцип ние знаем, че МВР си върши работата, а днес евронаблюдателите нещо не са доволни. Клюкарска работа, неизпипана или направена по информации от долните етажи на МВР.
Трябва да се обясни на Байрън Дейвис, че у нас МВР и бандитите са като хайдутите и турското робство. Хайдутите си вършат работата, така че песни и легенди се пеят за тях, но турците са си на власт и винаги ще бъдат. Хайдутите имат най-големия рейтинг, познат от демокрацията насам, но бандитите са си на власт. В този смисъл МВР няма нищо общо с борбата срещу престъпността, така както хайдушкото движение няма нищо общо с освобождаването на България.

Генерал Борисов обаче няма какво да опровергава доклада Дейвис. Той е на негова страна. В този доклад по доста объркан евроначин се казва, че с престъпността в държавата нещо не е наред. Това всички го знаем - генералът го повтаря всеки ден. Или примерно твърдението на Изабел Арно, че в настоящия си вид досъдебният процес е неефективен. Да де, ама ги хващат, нали - с 60 кила хероин, после ги пускат - къде точно е неефективен този процес и т.н.
Има една истина, с която всички са съгласни - че всеки опит да се разследва корупция потъва в удобен за всички лабиринт. Няма удар на МВР по властта, така както в Италия през 70-те и 80-те прокурори и ченгета опандизиха много депутати и политици. И доколкото днешните депутати и политици са дошли от село с помоща на царя и още не са вътре в Голямата далавера - МВР трябва да бъде критикувано силно и ясно - в една разбридана от комунисти и демократи държава няма дори един арестуван за голямо престъпление.

Последното изречение седи много добре в един журналистически материал, но то не е принципно вярно. Няма как да искате от хайдутин да свали от власт султана. Няма как да искате от ченгетата да се опълчат на 130 000 въоръжени охранители. Няма как прокурорите и следователите да не се страхуват и да не играят по свирката на тези, които трябва да арестуват. И те хранят деца, и те са хора. В този смисъл, ако продължим метафората за турското робство, то се оказва, сякаш че с наши сили ние едва ли ще се освободим сами. Дори нещо повече - ще трябва да чакаме някой да дойде отвъд Дунава и да ни освободи.
Но ако се надявате на една сила отвън, която да ни оправи - тук вече грешите. И трябва много и всички да се страхуваме от доклада Дейвис. Няколко пъти ни беше подсказано, че Евросъюзът не е СССР и никой няма да ни кара насила да правим каквото и да е. От доклада Дейвис трябва да се стахуват най-силно нормалните граждани, защото евронаблюдателите само ще идват и ще констатират окончателната победа над престъпността, после ще идват и ще критикуват тези, които са хвалили. Но няма да ни решат проблема. Това са чиновници като всички, които си противоречат едни на други, бюрокрация, която казва това - да, това - не, но никога няма да ти изоре нивата. В този смисъл докладът съвпадна идеално с олимпиадата, горещините, лятната ваканция. Опозицията ще го развее през септември за свои цели, но няма да коментира своите 4 години управление, през които не направи нищо в борбата с престъпността. Журналистите ще се извинят на Бойко Борисов, че са направили реклама на Дейвис, и ще му спестят най-важното - ако иска да бори престъпността, да се захване с далаверите на предишните управляващи, независимо от какъв цвят са. И тогава ще се разбере, че хайдушкият рейтинг на Борисов не е достатъчен за борба с мафията. И тогава ще се разбере, че ни трябва твърда ръка и прочие националистични теории и глупости. И отново разговорът за борбата с престъпността ще влезе в кривия макарон на псевдо-революционери и прото-фашисти.

А истината, която не знае Байрън Дейвис, е проста - у нас всички сме братовчеди и всеки малко от малко е участвал в някаква далаверка по обирането на държавата. Тези, които не участваха, или бяха твърде млади за това, или просто вече си бяха избрали друга държава за живеене.
Останалите затова сме кротки, защото предпочитаме да имаме хайдути, а не държава.

Мартин Карбовски
в-к “Новинар”, 24 август 2004г.