Понякога по-важно е кой НЯМА да се кандидатира. Точно във Варна и специално в случая с предстоящите парламентарни избори и изборите за евродепутати тази интрига се очертава като много по-знакова.
Особено на фона на провинциалните упражнения върху темата с продължение “Редене на листи”.
Мнозина се заблуждават, че блъсканицата за депутатски места е далеч по-стръвна от осигуряването на “тихо пристанище”. И грешат!

Първият НЕучастващ в предстоящите избори се казва Неделчо Михайлов! Тоест - ТИМ, за разлика от Ковачки, няма готовност да поема рискове. Това е едното тълкуване. Другото е, че ТИМ просто няма нужда от излишни рискове.
В зависимост от гледната точка са и изводите. Тази групировка избягва конфронтацията и откритото афиширане на апетити към най-важните държавни институции и техните задължения и правомощия. Близко до ума е, че, ако можеше да си го позволи, и Ковачки щеше да седи мирно и тихо. Онези обаче, които го тикат в голямата политика, би трябвало честно и почтено да му обяснят, че депутатският имунитет (ако изобщо го получи) НЯМА да го спаси от европейска заповед за задържане. Проблемът, обаче, си е изцяло негов. Виж, на Неделчо Михайлов проблемът е много по-лесен. Някак си трябва да обясни, че гроздето е кисело. Тоест - не, че “тихото пристанище” е много по–здравословен вариант за ТИМ, ами, видите ли, ТИМ няма интереси на тези избори.

Янко Станев е втората голяма фигура от настоящия общински съвет на Варна, за който се твърди, че няма да участва парламентарните избори и изборите за европарламент. Станев винаги е бил отборен играч! Това в ДПС се цени. Има и още нещо! Станев може да си позволи да НЕ участва в изборите като кандидат. Това, разбира се, не означава, че той няма да е моторът на кампанията на ДПС във Варна.

Засега не е ясно дали Ахмед Доган ще води депутатската листа на ДПС във Варна. Ясно е обаче, че заместник председалтелят на ДПС Йордан Цонев е следващия фаворит в списъка. Тоест, ако Доган води, Цонев ще е втори. Ако пък Доган НЕ се кандидатира от Варна, Цонев ще Е водач. След Цонев най-вероятно ще се нареди представител на младежката организация на ДПС-Варна.

Тук всички са щастливи. Даже провинциалните политически пигмеи ще получат това което заслужават - оставайки във Варна Янко Станев ще продължи да е в центъра на тяхната просто устроена вселена. Пак ще го мразят с омразата на несретниците и пак ще имат оправдание за собствените си провали.

Борислав Гуцанов е в много по-деликатна ситуация от Неделчо Михайлов и Янко Станев. Според последните официални данни БСП-Варна е подредила кандидатите за депутати в следния ред –Гуцанов, Плугчиева, Джагаров. Според предпоследните - пак официални данни - “Министър Петър Димитров е най-желан за водач на листата за парламент от Варненско”. Очевидно е, че при варненските социалисти има напрежение. Преобладават обаче мненията, че Гуцанов ще предпочете кариерата си във Варна. Не случайно той е считан за стожер на местната организация. По-важно е обаче друго – Гуцанов (заедно с Янко Станев и Кирил Йорданов) е в основата на управленския модел, заложен във Варна.

По въпроса за добрите и лошите страни на настоящия управленски модел в морската столица е писано много и не той е основният повод за този материал. Предполага се обаче, че в този модел плочките са наредени като в доминото – издърпаш ли една, последствията могат да бъдат непредвидими.

На пръв поглед в дясно объркването е още по трудно предвидимо. Димитър Димитров обяви, че няма да се кандидатира от името на коалицията СДС-ДСБ. Впоследствие той направо напусна коалицията. И тук уместния въпрос е: Какво остана след Димитров?
За сериозни кандидати се спрягат Димо Гяуров, Александър Йорданов и Христо Кирчев. Някой от тях ще бъде втори, след посочения за водач от ДСБ-Варна проф. Камбуров. Или след Иван Костов. Проблемът в случая не е в имената. Даже не е и в подреждането.

Проблемът е, че в редиците на ДСБ-Варна преобладават хора, които нищо ново не са научили и нищо старо не са забравили. Колкото и парадоксално да звучи, върхушката на ДСБ-Варна е сред основните причини за това вече три мандата във Варна да съществува управленския модел Йорданов-Станев-Гуцанов. Всеки път когато нормалните хора започнат да обсъждат недостатъците на варненския кмет отнякъде изниква зловещия лик на някой местен Иван Костов. И някак си образът на Кирил Йорданов започва да става приемлив. Тоест, смятайте колко грамадно е онова зло, пред което даже Кирил Йорданов… изглежда като по-малкото зло!

Очевидно изводът е персонален! Кмете! Тези момчета трябва да си стоят във Варна. Иначе, току виж, варненци прогледнали и тогава ще се наложи, ти, кмете, да хващаш пътя!

ГЕРБ-Варна пък е класическо потвърждение на народната поговорка, че каквото сам си направиш, никой не може да ти го направи. Тук кашата е пълна. След местните избори варненските ГЕРБ-аджии сами заклаха кокошките, които им снасят златни яйца. Например, кандидатът им за кмет на район Приморски Огнян Къчев, който имаше повече гласове от кандидатът на ГЕРБ за цяла Варна бе… изключен от ГЕРБ. При това - без причина и без мотиви. Даже формалния повод за отлюспването е сгрешен. Просто Къчев никъде не си е позволявал публична проява срещу ГЕРБ. Няма нито една дума. Нищо! И до ден днешен въпреки че оттогава мина близо година.

Изключването на Къчев обаче се оказа бомба със закъснител, защото той е фаталният номер 13 в листата за общински съветници. На настоящите избори максимум двама от общински съветници на ГЕРБ ще могат да влязат в депутатските листи. Ако трети напусне съвета, на негово място влиза Къчев, пред когото милиционерите от ГЕРБ-Варна много нежно и внимателно ще трябва да се извиняват.
Говори се за Павел Димитров и Данчо Симеонов, че се гласят за депутати. Очакванията са след това да видим представители на така наречената гражданска квота. Очевидно е, че всички останали остават зад борда. И това за съжаление НЕ е всичко.

Въпросните всички останали нямат лице. При другите поне има кого да коментираш или да анализираш, или да презираш, или да мразиш. Тук - нищо. Едно изпразнено от съдържание множествено число, умножено по безкрайната глупост на типичния провинциален милиционер.

Лицата в жълтия пъзел са много по–конкретни. Тук има един съвсем нов момент. Даниел Вълчев! Неговите усилия да измести от Варна Николай Василев не са от вчера. Играта обаче започва да се усложнява. Говори се, че Вълчев подготвя резервен вариант за себе си, целейки се в стола на варненския кмет Кирил Йорданов.

Тоест, за него влизането в парламента е просто етап, към следващата цел. Ако не случи с министерски пост в следващия кабинет, може да се пробва на местните избори във Варна. Още повече, че традицията повелява варненският кмет да бъде избран първо за депутат. И пак традицията повелява да има подкрепата на голяма групировка. Ще бъде интересно да се наблюдават ответните ходове на Николай Василев. Доколкото изобщо има място за маневри или време за някакви ходове. В НДСВ принципът на вземане на решения е прост – има единоначалие. Каквото Царят каже, това ще е. Същото се отнася и за кандидатурата на Биляна Раева за евродепутат. Варненци безспорно я харесват, но последната дума пак безспорно ще е на Царя!

Общо взето това е картината за предстоящите избори във Варна. Оказва се, че онези, които няма да участват в надпреварата, съвсем не са за подценяване. Даже напротив!

Има, разбира се, и непредвидими моменти от рода на нещастието, сполетяло семейството на местния лидер на СДС –Варна Цанко Цветанов. Безспорно ще бъде интересно избистрянето на ситуацията около набиращата инерция “Ред, Законност и справедливост” на Яне Янев. Счита се, че специално във Варна “Атака” има силни позиции. Тук обаче бяха и едни от първите неразбории, довели до отцепване на депутат и изключвания на местни активисти. Тоест, най-вероятно Сидеров лично ще контролира депутатската си листа от Варна. Казано с думи прости, няма да е никак чудно, ако на избираемите места бъдат наредени нови лица. Като цяло обаче кадровите размествания в местната организация на “Атака”-Варна не са от особено значение, нито за местната, нито за националната политика.

Сериозният преглед на най-важните политически лица от Варна, които няма да вземат пряко участие в предстоящите избори, показва една сравнително устойчива тенденция. Тук като че ли всеки си знае мястото. Или си мисли, че го знае.
Някои определено не са за там, където са, но това не пречи пак да са… там.

В зависимост от изборните резултати ще стане ясно дали ще се наложи настоящият управленски модел на Варна да се пренастройва.

Нищо на този свят не е вечно и единственото, което гарантира оцеляване в българската и в частност във варненската политическа джунгла, е способността към адаптиране на основните действащи лица.
Който си мисли, че е единствения и неприкосновен носител на чистата и свята непроменима истина, обикновено остава извън анализите.
Антон Луков