Вижте повода за голямото говорене – смъртта на Ахмед Емин.
Според противниците на ДПС смъртта на Емин е съмнителна. От което следва убеждението, че някой трябва да понесе своятa отговорност. Постепенно тези съмнения придобиват физическия образ на Ахмед Доган. Горе-долу това е!

Между другото, част от тази доста логична конструкция се крепи на изявленията на бащата на Емин, че не вярва във версията за самоубийство на сина му.
Някъде тук е пресечната точка на различните тълкувания. В първите часове след смъртта на Ахмед Емин неговият баща наистина спомена съмненията си и… добави нещо много важно. Което впоследствие изчезна от новинарския поток. Той каза, че възприема случилото се като “удар срещу ДПС”.

А това вече е коренно различно тълкувание от онова, което в момента се налага в медийното пространство. И звучи също толкова логично, колкото версията на противниците на Доган. Излиза, че масата партийни членове на ДПС също схваща смъртта на Емин като съмнителна, само че от съвсем друг ъгъл. Поради което, в техните очи, въпросът за отговорността се материализира в съвсем друг физически образ – нещо, което много прилича на някоя от разновидностите (частна или държавна) на ДС.

За съжаление, единственият човек, който може да ни осветли по темата, вече не е между живите. Ахмед Емин е мъртъв и ако не друго поне приличието ни задължава да не му разнасяме кокалите с повод и без повод.
Лесно е да нараниш човек, когато скърби. Раната обаче ще мине.

Точно за поводи като този англичаните имат една много хубава поговорка – “Не ми се е случило само това, на което не съм се присмял.”
Антон Луков