Местните избори са изключително важни за провинциалната политическа клиентела.
Причините са много и все от личен характер.
Става дума не просто за интереси, а за оцеляване, при това понякога в буквалния смисъл на думата.

По принцип политиката е занаят като всеки друг - живеем в свободна държава и всеки може да го упражнява.
Проблемът е в отговорността - просто политическата отговорност за резултата от местните избори се носи от структурите по места, независимо от факта, че кметските кандидатури се одобряват от партийните централи в столицата.
Поради тази причина лошите варианти са …истински кошмар.
Пък са и по-интересни.

Кой какво губи от местните избори?
Отговорът на този въпрос понякога е по-интересен от приказката за единствения победител в маратонското бягане, наречено “Местни избори”.
По принцип, всички са вперили поглед именно в кмета.
Само че истинската драма е в ... администрацията.
Особено, ако настоящият кмет е кандидат за втори мандат.

Битка се печели със съюзници.
Съюзниците имат интереси.
За да получиш, трябва да дадеш.
Пазарлъкът минава през договаряне на позиции в ... администрацията.
Празно няма - ако кметът бъде преизбран ще трябва да плати подкрепата с постове, ако ли не, новият кмет реже главите на старите началници.
По- умните от общинските шефове вече се досещат за какво става дума.
В тази игра всеки трябва да е максимално предпазлив – и кмета и администрацията му. Не съществува вариант финала на “Местни избори-2003г.” да бъде щастлив за всички.

Между другото, интригите именно по тази тема ще бъдат висшия пилотаж в различните кампании на отделните политически сили. Времето на плоските номера в стил Ралчев срещу Кирил Йорданов, или Янко Станев срещу Христо Кирчев, или Кирил Йорданов срещу червен кандидат и т.н. просто изтича.

Истината е, че за столичните централи няма абсолютно никакво значение кой, срещу кого ще играе на изборите. Тях ги интересува да изконсумират победата и толкова, а как се е стигнало до самата победа – това е подробност.

Тоест, всички спрягани за кандидат кметове, ако изобщо имат сериозни намерения, искат или не искат ще трябва да преговарят с максимален брой потенциални партньори.

Този който изтъргува най-добре администрацията ще спечели.
Истинската дилема е зам.кмет или зам.кметове, директори на дирекции или шефове на отдели и по колко за всеки. Тук дори не слагаме в сметката общинските фирми.
Доста сходни ще са преговорите за мнозинство в общинския съвет и за председател на съвета, както и за районни кметове, ако има такива.

За сега не е ясна бройката на съветниците, които ще се избират, но ако тя бъде драстично намалена, може да станем свидетели на неочаквано зрелищен вътрешнополитически спектакъл във всяка една от политическите сили.
Ако, на всичкото отгоре, местните избори прераснат и в избори за Областен управител, то тогава всичко, което се отнася за общинските пазарлъци ще се умножава в пъти и се получава качествена интрига от национален мащаб.

След всичко написано до тук се очертава една много мъничка подробност.
Почти незабележима.
На никоя администрация не би и харесало да играе ролята на големия губещ.
Да преговарят за поста ти едва ли е най-приятната гледка на света.
Поради тази причина администрацията също ... преговаря.
Зад гърба на този или онзи или зад гърба на всички с ... всички.
Мила родна картинка!
Море от интриги и кървава предизборна кампания.
Така е било и така ще бъде.

Най вероятно Борислав Ралчев, Кирил Йорданов, Яни Янев, Христо Кирчев, Янко Станев, проф. Димитър Камбуров, Аврам Тодоров, Апостол Димитров и т.н. наистина не желаят това, което се задава.
За истинските играчи на варненската политическа сцена периферните интереси може и да са несъществени, но за провинциалната клиентела играта е на живот и смърт.
Много малки камъчета, много големи коли обръщат.

Антон Луков