Колкото повече политици и синдикалисти плачат за започване на преговори с купувачите за коригиране на подадените оферти, толкова повече се бави финализирането на сделката за “Булгартабак”. От което страдат не само външните пазари на българските тютюни, но и тютюнопроизводителите в страната, които трябва да се договорят с новия собственик за изкупуване на тазгодишната реколта.

Губи и цялата държава, защото от 12 години управлението на “Булгартабак” става под диктата на политическите интереси. Нищо, че веднъж те са маскирани като загриженост за социалната политика на кабинета, а друг път - като заплаха, че държавата доброволно се отказва да получи повече пари от продажбата на тютюневия холдинг.

Политици, синдикалисти и участници в конкурса играят пак сега на тази тънка струна. За тях не е важно с колко ще се обезценят активите на “Булгартабак”, нито какви пасиви наесен ще се стоварят върху производителите на български тютюни и цигари, ако не успеят да договорят цена и пазари.

Защото, колкото и да е натоварена с политически, социални и етнически елементи, сделката за холдинга си е чисто приватизационна процедура и като такава тя се подчинява на определени правила.

Правило № 1 на конкурсната наредба гласи, че първоначалното класиране на кандидатите се извършва след подаване на техните оферти. Което всъщност и Агенцията за приватизация направи с целия риск да бъде обвинена, че първоначално декларираните числа по задължителни параметри: тютюн, цена, инвестиции и работна заетост не не съответстват на абсолютните стойности, заложени от участниците в конкурса. Истина е обаче, че така се постигна максимално прозрачен процес, което не е ставало при никоя продажба на държавно предприятие досега.

Правило № 2 на конкурсната наредба казва, че след първоначалното отваряне на офертите, ако има неясноти, кандидатите ще бъдат поканени да ги отстранят в срок. Което много логично направи в понеделник и работната група с формулирането на 70 доуточняващи въпроса към четиримата кандидати. За да може пак толкова ясно, точно, прозрачно и безпристрастно да ги сравни и да обяви кого е избрала за купувач на “Булгартабак”.

Затова няма защо сега всички да плачат, че работната група е поискала разяснения от участниците в конкурса, а не е преминала директно към преговори за подобряване на техните оферти.

Всъщност, правило № 3 на конкурсната наредба не отрича и такава възможност. Ако до изтичане на крайния срок за обявяване на победителя в конкурса се променят финансовите резултати на “Булгартабак” или работната група прецени, че внесените разяснения не я задоволяват, може да се отида и към такава процедура.
Което ще рече, че конкурсът за тютюневия холдинг върви към своя логичен завършек и няма защо политици, синдикалисти и всякакви лобистки групи да изнасилват естествения ход на нещата.

Ако има някъде, където ДПС го стиска някъде чепикът, да каже министърът на земеделието къде е проблемът. А не веднъж да плаче за социална приватизация на “Булгартабак” и изкупуване на тютюна, а после да пита защо се разбягаха стратегическите инвеститори в бранша.

Ако синдикатите са се загрижили толкова за запазване на работните места, да преговарят с потенциалните купувачи за намиране на пазари, а не да плашат кабинета с ефективни стачки.

В противен случай излиза, че тези, които днес се подават на желанието на потърпевшите в конкурса за корекции на вече подадените оферти, мислят за всичко друго, но не и за тези, които се прехранват от производството на цигари и тютюни. Защото, ако държавата не продаде “Булгартабак” наесен, холдингът действително може да последва съдбата на “Химко”. Където структуроопределящо предприятие за българската икономика се продава за 1 лев, а после при частен купувач, държавата го инжектира с пари от хазната, за да го спаси от фалит.

ТАТЯНА ВАСИЛЕВА
В-к “Монитор”, 7 август 2002г.