След бурна еуфория, окупиране на булеварди във Варна, протести и митинги по време на гласуването на Общият усторойствен план (ОУП) на града, където в крайна сметка беше решено Морската градина в града да бъде установена в границите от басейн „Приморски” до двореца „Евксиноград”, нещо, за което е мечтал и нейният създател – чехът Антон Новак. С този акт би следвало очакванията на варненската общественост и на гражданските организации, прокламиращи себе си като спасители на Морската градина би следвало да са доволни. Нищо подобно обаче не се случи.

На пресконференция организирана на 22.07.2012 г. архитект Калина Павлова, изявяващата се като виден варненски общественик, защитник на варненският парк излезе с нови (някой от тях странни) искания. Основните неща, които се разбраха на тази пресконференция бяха, че няма нужда Морската градина да стига чак до Евксиноград, може и само до „Почивка”, стига за „компенсация” към територията й да бъдат прибавени терените, закупени от „Холдинг Варна” АД, и че са пуснати нови искания за проверка за сделката между държавата и холдинга.

Всъщност, ако бъдат проследени изявите на архитект Павлова, ясно се вижда, че интересите й са тясно ограничени и очертани в рамките на територията на „Алея Първа” и всички други нейни прокламации и искания - за спасяване на Морската градина, за преработване на ОУП и т.н. в крайна сметка стигат до… “Алея Първа”.
Още от началото на кампанията против проекта на „Холдинг Варна” АД през 2009 г. до настоящият момент, младата архитектка, умело сърфира между различни недоволни групи и граждански инициативи, яхва вълната на недоволството и с умели маневри се озовава на гребена на медийната вълна. В последната еуфория по приемане на ОУП, която премина под мотото „цяла Варна в зелено” (следва да се разбира, че цвета в който да бъдат очертана територията на града). Малка подробност беше, по този начин бяха засегнати интереси на граждани с имоти в отдавна урбанизирани територии като например „Горчива чешма” и „Долна трака”, които на свой ред направиха инициативни комитети и предприеха ответна кампания. Тъй като последните две цитирани местности не попадат в интересите на г-цата, нито техните инициативни комитети имат да делят нещо с „Холдинг Варна” АД, че да ги привлече за нейната кауза, тя с хирургическа точност прекрои границите на парка в рамките от вълнолома до Почивка и от булеварда до морето. Това били границите на градината според гражданите на Варна. Според някои граждани паркът стига до Евксиноград, според други до Шокаровия канал, както каза гражданина Иван Станчов в едно интервю.

Тук трябва да отбележим, че под понятието граждани на град Варна, Павлова разбира – нея, Юлиян Чолаков и Кънчо Бонев. Тяхното мнение е единствено правилно, те изразяват мненията и желанията на над 300 хил. жители на Варна, те говорят от тяхно име, само тяхното мнение е меродавно и ако някой не е съгласен с тях то той е или корумпиран или мафиот или и двете. Това не е прецедент. В действителност по света има такива лица – някъде ги наричат духовни водачи, другаде аятоласи, а в България, понеже е демократична страна, тези лица узурпираха понятието гражданско общество.
През 2009 година в коалицията на Павлова влизаха граждански сдружения, инициативни комитети, партия и т.н. Протестираше се освен срещу проекта „Алея Първа” и срещу планирания булевард „Варна” и какво ли още не. В последствие обаче тази коалиция се поразпадна. За архитектката обаче това на беше драма, а и те вече не и бяха нужни. Ракетата-носител и протестите й бяха създали вече медиен образ, тя си намери нова ракета-носител в лицето на господин Иван Станчов, с чиито образ да си осигурява достъп до където й е нужен, за да може манипулацията на общественото мнение да продължи. Тази манипулация се състой в използване на обществени каузи за постигане на лични цели. Цялата „гражданска” дейност на архитектката се състои единствено и само в спиране на проекта „Алея Първа”. Не случайно никъде не е отразено нейното мнение, да не говорим за някаква инициатива от нейна страна, за свлачището „Трифон Зарезан”, унищожаването на архитектурните паметници във Варна (все пак е архитект поне по диплома), разбитата инфраструктура, Максуда и т.н. Ако някой желае може да пусне на търсачка нейното име за да се убеди, че единствените „проблеми” на града, според нея са „Алея Първа” и „Холдинг Варна”.
Поредната инициатива от цялата манипулация беше и въпросната пресконференция и поредните искания и инициативи от Павлова и оредялата й компания, а именно:

Границите на Морската градина да бъдат от Вълнолома до Почивка и от булеварда до морето. Много е интересно мнението на партията на „Зелените”, по въпроса, тъй като от една страна би следвало да са доволни, че цялата територия до Евксиноград е оцветена в зелено в ОУП, на от друга страна Павлова, техният кандидат кмет на местните избори я прекрои и понамали. Интересно е също и дали нейният настоящ съмишленик г-н Станчов ще се съгласи да премахне оградите на имотите си за да може площта да бъде общо достъпна. Имотите си остават негови, той продължава да си ползва постройките, просто дворът му става общодостъпен, за което например не заплаща данък.

Автомобилите по крайбрежната алея да бъдат допускани само до втора буна, а не до рибарския плаж. Интересно е, да си направят инициаторите на това предложение експеримент. Да блокират за един уикенд пътя след втора буна сега в разгара на сезона за да тестват общественото мнение по пози въпрос.

Да се извърши отново проверка на сделката на „Холдинг Варна” АД, за което има инициирани четири проверки. Единствено и само на „Холдинг Варна” АД, а не на всички реституционни и други сделки с имоти в местност „Салтанат”. Това е така понеже първо „гражданското общество” го интересуват само и единствено терените на холдинга и второ ще взема да излязат на яве „териториалните претенции” на г-н Иван Станчов и дългогодишните дела, който той води с държавата, включително и за панорамната („Стначовата”) алея.

И т.н., и т.н., и в крайна сметка излиза, че всичко се върти около проекта „Алея Първа”, който по обясними причини пречи на архитектката. Не е изключено на следващата пресконференция да прекрои отново границите на Морската градина, като оттам бъде изключена и местност „Салтант”, за да бъде съхранен интереса на г-н Станчов, но в замяна на това незабавно да бъдат отнети терените на „Холдинг Варна” АД.

Любопитна подробност е, че Павлова никога, включително и сега не е обелвала и дума, да не говорим за иницииране на проверка, по казуса с ресторант „Буната”, който също се намира на крайбрежната алея и чиито собственик води дела с държавата и претендира, че притежава земята под ресторанта „по право”.

За пръв път обаче арх. Павлова призна, че все пак има нещо общо с проекта „Моят бряг”. Според нея това било българо-холандска инициатива, между правителствата на двете държави, проекта целял да се покаже на българското правителство как най-ефективно да управлява процесите по черноморието, чрез създаване крайбрежни съвети, където с представители на държавата и гражданското общество да бъдат обсъждани важни въпроси касаещи региона. Г-жа Павлова била взела участие в две кръгли маси. „Архитектурната импресия” представена към проекта „Моят бряг” и касаеща територията на проекта „Алея Първа” била една от многото, който различни различни групи архитекти правили през последните 10 години за този територия.

Тук възникват два въпроса първо как избраха арх. Павлова да участва в тези кръгли маси – чрез конкурс, жребии или как? Как точно този проект на тези млади архитекти беше избран да попадне в проекта – търг, обществено допитване или как? Когато става дума за прозрачност то тя трябва да е двупосочна.

За защита на личния си интерес много умело използва стратегията слънчоглед. Откъдето може да мобилизира подкрепа оттам печели поддръжници, независимо за(против какво) протестират. Пореден циничен пример за това беше последния протест. На него освен обичайните трийсетина човека от така нареченото „твърдо ядро” на нейните поддъръжници, в настоящият протест се включиха и собственици на имоти от местностите „Горчивата чешма” и „Долна Трака”, които протестират срещу увеличаването на Морската градина до Евксиноград, както и хора от квартал „Виница”, чиито имоти попадат в териториите, предвидени за увеличение на Ботаническата градина. Медийното отразяване обаче беше такова, че се създаде впечатление, че над 100 човека са протестирали в защита на Морската градина. Това, че всеки си е защитавал личния интерес, най-вече г-жа Павлова, остана както винаги до сега незабелязано. Това ако не се нарича манипулация, то нека някой да намери по-точна дума. Пословични са метаморфозите, които претърпя архитектката. Последната от които беше в рамките на по-малко от 20 дена – от силно зелена на 04.07.2012 г., когато се приемаше ОУП и всички протестиращи искаха всичко във Варна да се оцвети в зелено и челия град да представлява, Морска градина, Ботаническа градина и така нататък, до 23.07.2012 г., когато се разбра, че Морската градина може и да е по-малка, стига в нея да се включат и терените, закупени от „Холдинг Варна” АД. Всъщност за Павлова би било достатъчно Морската градина да се очертае само в границите на тези 122 декара около крайбрежната алея, стига само да бъде провален проекта „Алея Първа”, понеже тя действа на принципа „Морска градина е там, където аз имам интерес да е „Морска градина” и „не е важно за града да е добре, важното е на „Холдинг Варна да им е зле”. А като си помисли само човек колко зелено беше навремето това момиче, даже искаше да стане и първият „зелен” кмет на Варна. В същност тя никога не е преставала да бъде зелена. Това, което обаче не се знае от широката публика е, че архитект Павлова никога не е била екологично зелена. Тя винаги е била КОМЕРСИАЛНО ЗЕЛЕНА.