През 1997-1999 г. варненци се сблъскаха с огромната несъвместимост между управлението на кликата на Добрин Митев и ценностите на СДС. Този сблъсък доведе до поражението на местни избори за кмет през 1999 г. на Добрин Митев и екипа му и гръмовното обявяване след изборите на пресконференция от митевисчетата на новото мото: „Свиваме знамената за по-добри времена!”.

Периодът 1997-1999 г. ще се запомни с тежките политически и икономически репресии в града, основно по линията на Динков „като мозък” и тъй наречената софийска бригада ченгета, начело с Иван Стефанов. Ще се запомни с наглото и безпардонно газене на бизнесмени, журналисти, политици и т.н. Добрин Митев загуби изборите за кмет и така отровната инициатива „Равни под слънцето”, не огря вече създадения механизъм за мачкане от „бъдещия” кмет Митев. Днешните загрижени нечленове на СДС сигурно си спомнят за една пресконференция след изборите на Кирчев и сие в кафе „Болоня”, продължила над час и половина, на която не се разбра дали злорадства, че Добрин Митев е загубил, или , че СДС не е спечелило.

Но след загубата на митевистите на конференцията на СДС през декемви 1999 г., видна седесарка изохка тежко: „Взеха ни СДС-то”. Но не седесарите на Димитров, Кръстев и Станев им взеха СДС-то, като ги набиха на партийни форуми, а варненци ги пропъждаха системно от политиката с изборни шутове. След това през месец март Станев внесе доклад в Областния съвет на СДС, за да се свали политическото доверие от все още областния управител Добрин Митев, което принуди Костов да го махне от поста му. В това време, Кирчев и сие се държаха, като независими или с две думи чакаха на гюме. През юни 2000 г. Костов си отмъсти на СДС - Варна и махна служебно цялото ръководство в състав: Кръстев, Станев, Момчев, Спасов, Стойнова и Райчева. Цялата 2000 г. Кирчев идваше на сесии и четеше скъпите чуждестранни списания по абонамент, платен от Община Варна.

Припомняме това, за да се види, че същите схеми, които сега се играят от „загрижените” нечленове на СДС, се изиграха и тогава. Първо се правиха медийни шумотевици с ориенталско-цигански ритми и ревания за уставна нелигитимност, след това се организираха подписки и накрая се пишеха доноси до София, до парламента и централата на СДС. Разликата е сега обаче, че в СДС - Варна няма какво да губи, защото започва кажи-речи от нулата. Ако тогава добринмитевчетата бяха общински съветници, въпреки че не спазваха политиката на СДС, то днес дефакто не са. Факт е обаче, че най-ярките членове на кликата на Добрин Митев общинските съветници - Калоянов (лява ръка на Добрин), Савов и двете така наречени харпии в СДС - Господинова и Великова, извършиха ОГРОМНО ПРЕДАТЕЛСТВО. През 2002 г. се пришиха към БСП в Общински съвет и свалиха мнозинството на СДС, създадено 1999 г. след изборната загуба за кмет. Това на практика бе изумително нагъл ход от добринмитевата клика и то на най-хард лайнерите, които показаха истинското им лице. Дали дългата ръка на Динков, или материалните й интереси продадоха СДС за няколко борда и няколко бараки, вече няма никакво значение! Факт е, че след погрома на изборите за кмет 1999 г., добринмитевски кадри направиха и погром на СДС в Общинския съвет. Умишлено, за да няма политически лостове СДС във Варна, и да губи своето влияние.

Къде ли е бил Кирчев в това време? В една канцеларийка до тоалетната в Министерски съвет в София и обядваше в стола, очаквайки да се усмихне на Иван Костов.

Етапът 1997-2002 г. завърши на практика с политическото убийсто на СДС- Варна чрез загубата на кметските избори 1999 г., служебното махане на легитимното ръководство на СДС през 2000 г. и загуба на мнозинство в Общински съвет през 2002 г. Митевистите свършиха тази работа, а кирчевистите (днешните загрижени) ги нямаше никъде, като се изключат неуспешните им опити да овладяват на конференции СДС.

Но Костов явно подготвяше плацдарм за новата си лично негова партийка. СДС никога до този момент не е било на никой вожд, въпреки непрекъснатите опити за усвояване. „Властта трябва да се консумира”, казваше Костов, но СДС си беше на народа.