Неведоми са пътищата на политическата логика.
Иван Костов и хората му се скъсаха да настояват че са опозиция.
Между другото, абсолютно същото правят и другарите от БСП.
След трагедията в Ирак с убития български войник Гърди Гърдев, БСП категорично заяви, че иска изтегляне на нашия контингент от Ирак. Основните аргументи на левите бяха насочени директно срещу … правителството на Симеон Сакскобургготски. Тоест, според политическата логика, би трябвало да сме убедени, че управляващите са на обратното мнение спрямо БСП и са твърдо за продължаване на нашия ангажимент в Ирак. В противен случай ще излезе, че се спори заради самия спор.

Тогава защо аргументите на Иван Йорданов Костов са насочени отново срещу … същото това правителство?
Той против антитерористичната коалиция оглавявана от САЩ ли е?

След като по такъв важен проблем като мисията ни в Ирак, и аргументите, и обекта на тези аргументи, са на практика еднакви за БСП и партията на Костов, политическата логика за тяхната съвместна опозиционност се връзва отвсякъде.
Не се връзва само едно нещо - и депутатите от БСП, и близките им парламентарни партньори от партията на Костов, гласуваха … за изпращането на нашите войски в Ирак.

А пък сега … опозиция!
Опозиция на какво?

На всичкото отгоре има още една (от още много) допирна точка, в която конфузната ситуация с близкото партньорство между БСП и костовистите е повече от видима.
Президентът Георги Първанов!
Тук не става дума даже за конкретния повод – президентското обръщениe за Ирак.
Именно Костов с подмолните си интриги в СДС докара на власт точно този президент и това се признава от самия Петър Стоянов публично. Знаят го и всички, които малко или много следят политическия живот в България.
Сега, когато същия този президент ( за добро или за зло), има собствена позиция и отказва да играе безропотно по свирката на Овчаров-Костов, започват драмите. След поисканата оставка на министър Свинаров и генерал Колев, кулминацията на политическата логика е искане за оставка на президента.
Съвместно искане от страна на БСП & Ко.

Антон Луков