В опита си да се опрат на нещо, Костов и новата му партия се опитват да внушат, че са консерватори. Един от членовете на партийното ръководство на Костовата партия даже беше превел Едмънд Бърк. Костов&Co избраха не просто консерватизма, а класическият английски консерватизъм. И Костов, и Екатерина Михайлова се опитват да създадат впечатление, че стават и лягат с "Размисли за Революцията във Франция". Нещо повече, те създават впечатление, че ни сън ги лови, ни глад ги мори, само и само да прочетат поне страничка от "Размислите".

Тези им опити и страст биха били похвални, ако бяха истина. Но дори и да допуснем, че са истина, остава въпросът: Разбрали ли са Костов и хората му смисъла на политическото учение на Бърк? Ако отговорът е "да", Костов и партията му трябва да са разбрали и основата на основите в доктрината на Бърк. А тя е "безрезервната подкрепа на монархията", в частност на английската. Т.е., в българския вариант, Костов&Co трябва да стоят безрезервно зад Търновската конституция. Ако отговорът е "не", Костов и партията му просто лъжат, имитират, мимикрират.

Но, нека видим някои от "размислите" на Едмънд Бърк:
"So far is it from being true, that we acquired a right by the Revolution to elect our kings, that if we had possessed it before, the English nation did at that time most solemnly renounce and abdicate it, for themselves, and for all their posterity for ever."
Толкова далече от истината е, че сме придобили правото да избираме кралете си чрез Революцията, че дори и ако сме го притежавали преди, по онова време, английската нация е направила най-тържествен отказ и го е отхвърлила за себе си и потомците си завинаги.

You will observe that from Magna Charta to the Declaration of Right it has been the uniform policy of our constitution to claim and assert our liberties as an entailed inheritance derived to us from our forefathers, and to be transmitted to our posterity- as an estate specially belonging to the people of this kingdom, without any reference whatever to any other more general or prior right. By this means our constitution preserves a unity in so great a diversity of its parts. We have an inheritable crown, an inheritable peerage, and a House of Commons and a people inheriting privileges, franchises, and liberties from a long line of ancestors.
Вие ще видите, че, от Великата харта до Декларацията за правата, неизменна политика на нашата конституция е била да изисква и отстоява нашите свободи, като наследство, завещано ни от нашите предци, за да бъде предавано на нашите потомци, като собственост, принадлежаща на народа на това кралство, без каквито и да е препратки към някакви по-общи или по-важни права. По този начин нашата конституция запазва единството в голямото разнообразие на неговите части. Ние имаме наследствена династия, наследствено перство и камара на общините и народ наследил привилигиите, правата и свободите си от дългата линия на предците.

We preserve the whole of our feelings still native and entire, unsophisticated by pedantry and infidelity. We have real hearts of flesh and blood beating in our bosoms. We fear God; we look up with awe to kings, with affection to parliaments, with duty to magistrates, with reverence to priests, and with respect to nobility. Why? Because when such ideas are brought before our minds, it is natural to be so affected; because all other feelings are false and spurious and tend to corrupt our minds, to vitiate our primary morals, to render us unfit for rational liberty, and, by teaching us a servile, licentious, and abandoned insolence, to be our low sport for a few holidays, to make us perfectly fit for, and justly deserving of, slavery through the whole course of our lives.
Ние все още пазим целостта на чувствата си чиста и непокътната, неподправена от педантизъм и измяна. Ние имаме истински сърца от плът и кръв, биещи в нашите гърди. Ние вярваме в Бог; гледаме с благоговение на кралете; с обич на парламента; с дълг на магистратите; с почит на свещениците и с уважение на аристокрацията. Защо? Защото, когато подобни идеи са донесени преди нашите спомени, е естетсвено да си толкова повлиян; защото всички останали чувства са неверни и фалшиви и се стремят да покварят нашите умове, да опорочат нашите първоначални нрави, да ни направят негодни за рационалната свобода и, като ни приучават - робски, безнравствено и безпътно безочливи - да бъдат наше низше развлечение за няколко празника, да ни направят идеално подготвени и справедливо заслужили робство през целия ход на нашите животи.

Руслан Коларов

---

* Текстовете са от "Reflections on the French Revolution" на Edmund Burke