Ден след като новото мнозинство гласува лустрационни текстове, отнасящи се до народните представители, Бойко Борисов номинира Божидар Димитров за министър. Ден след като Синята коалиция гласува за неговата кандидатура, сините обявиха, че ще подготвят лустрационен закон, а Бойко Борисов се закани, че ще отвори всички досиета на бившата Държавна сигурност. Малко след това пък стана ясно, че временно изпълняващ длъжността столичен кмет ще бъде Минко Герджиков, кадрови офицер в ДС, изкарал школа на КГБ в Москва. Нямаше реакция от страна на сините.

Вместо това темата за досиетата отново влезе в медиите и някак незабелязано изтласка темата за отговорността, която сегашното правителство щеше да търси от предишното. И ако по този въпрос позицията на Бойко Борисов е била винаги такава, каквато е днес, т.е., непоследователна и противоречива, то днешните упражнения по темата от страна на Синята коалиция са наистина лицемерни и, бих казал, отвратителни.
Понеже останаха да висят като употребен син парцал в парламента, с който Бойко Борисов забърсва от време на време позацапания си имидж на дясно-центрист, Костов и Димитров извадиха старата плоча за ченгетата.

Повтарям, че това стана, след като и двамата гласуваха за това сътрудник на Държавна сигурност да отговаря за българите в чужбина. Немалка част от тези българи са политически емигранти и техни наследници, преследвани от комунистическата партия и нейния репресивен апарат. Назначението на Божидар Димитров на такъв пост е абсолютен скандал за всеки дясно мислещ човек в България и извън нея, а гласуването за него от страна на десни политици е недопустимо на цената на никакъв компромис.

Между другото, това не е първото скандално гласуване от този тип. Точно преди четири години, в началото на предишното Народно събрание, Иван Костов, Екатерина Михайлова, Веселин Методиев и останалите от ДСБ, с изключение на д-р Николай Михайлов, гласуваха Юнал Лютфи да стане заместник-председател на парламента. Днес лицемерно заговориха за лустрация в Народното събрание, за да замажат очите на измамените си избиратели, разчитайки на късата им памет. Онези от тях, които нямаме такава, си спомняме добре и как по времето на управлението на ОДС Костов и БСП се договориха кои досиета да отворят и кои да скрият. Помним и че те не изпълниха разпорежданията поне на два закона, които им позволяваха да огласят всички сътрудници на Държавна сигурност. Днес се извиняват с Конституционния съд, с президента Петър Стоянов, но истината е следната: съвсем умишлено скриха доносници на ДС. А днешната им подкрепа за тях потвърждава фалшивия им патос на антикомунисти.

Впрочем, интересно ще бъде да разберем какво ще запише Синята коалиция в лустрационния си закон и какъв ще е този лустрационен закон, който ще трябва да заобиколи следните кандидатури, за които сините вече гласуваха: Бойко Борисов, бивш член на БКП, завършил Школата в Симеоново и участвал в така наречения възродителния процес - за министър-председател, Цецка Цачева, бивш член на БКП - за председател на Народното събрание, Божидар Димитров, бивш член на БКП и сътрудник на ДС - за министър, Вежди Рашидов, публичен защитник на така наречения възродителен процес - за министър. Всички тези хора бяха подкрепени от Иван Костов, Мартин Димитров и така наречената традиционна десница, при това без никакви политически, така да се каже, прагматични последствия, с които в миналото много обичаха да се оправдават за компромисите, които вършат. Днес те нито са коалиционни партньори на Борисов, нито са в управлението на държавата, нито по какъвто и да било начин са принудени от политическата целесъобразност да правят неща, срещу които са говорили в продължение на две десетилетия. Подкрепата им за БКП и ДС е логичен завършек на погубената им идентичност, както и доказателство за тезата, че опозицията от началото на прехода е произлязла от БКП. Днешните лидери на старото СДС го заведоха обратно там, откъдето го изведоха предишните – при Държавна сигурност и бившите комунисти.

Това е тъжната равносметка. Иван Костов гласува за Божидар Димитров. Няма по-голяма подигравка с дясната митология, създадена през годините на прехода.
Вярно е, че тези въпроси вълнуват все по-малко и по-малко хора, и то не за друго, а защото лицемерното отношение на политиците, по-голямата част от журналистите и публичните говорители в България по темата за комунизма и неговите престъпления отблъсна стотици хиляди, ако не и милиони. Затова и поредната дъвка за ДС и лустрацията, която ни подхвърлят от ГЕРБ и Синята коалиция, предизвиква досада и отвращение.

Нека да се повторя още веднъж, като кажа, че това е удобно отместване на вниманието от предизборните обещания на политиците. В голямата си част те бяха свързани с търсене на отговорност от правителството на Станишев, с разследване на обръчите от фирми на ДПС и Доган, с темата за царските имоти, която, между другото, всички забравиха след отпадането на НДСВ от голямата игра. Впрочем, обещанието за ревизия и връщане на държавата на незаконно придобитите според ДСБ царски имоти, беше записано в Договора за Силна България, който Костов подписваше с гражданите.

Както и още много обещания за справедливост, които и този път ще останат неизпълнени.

Явор Дачков/glasove.com