Иван Костов се подсмихва саркастично. С оня неприкрит подтекст: "Пак ще опрете до мен". След нокаутът на 17 юни 2001 година командирът замлъкна задълго и стоя безсловесен, докато бившият му сподвижник д-р Михайлов го извади от безтегловността. Каквито и илачи да му е предписвал, явно го е презаредил, защото Костов изглежда готов... да се върне. Не просто като коалиционен партньор на победителя, а като Победител.

Спомням си един наш личен разговор през `97-ма. Тогава бях икономическа журналистка и разпалено му обяснявах как правителството на Жан Виденов води страната към пълна катастрофа. Не че икономистът Костов не го съзнаваше по-добре от мен. На моите превъзбудени вайкания, той хладнокръвно, с характерната му иронична полуусмивка, отговори:"Колкото по-зле толкова по-добре. Хората ще ги намразят и ние ще спечелим изборите". Опитах се да му възразя, че нещо трябва да се направи - това е нашата държава и нашият живот. Но нямаше никакъв смисъл. За Иван Костов политиката е занятие за лично ползване.
Костов чакаше Царя да се провали и народът отново да призове него - своят Спасител. После зачака Тройната коалиция да изтрещи и той да се появи като най-компетентният.

Сега Иван Костов отново изчаква.
Щях да съм много изненадана, ако имаше индикации, че Генералът и Командирът успяват да се разберат. Просто няма как да се случи. Цялото излъчване на Костов към Борисов е:"Ти спечели властта, но аз знам как се управлява". Грандиозно Его срещу грандиозно Его! Народната поговорка:"Два остри камъка брашно не мелят" е анемична, за да изрази сблъсъка на самовлюбените егоцентрици. В този спор съм на страната на Бойко Борисов. Неговата харизма спечели 116 депутатски мандата. А сега Костов иска да се метне на седлото и
да избута оттам Шампиона.

Днес, на тържественото заседание на Народното събрание, Бойко Борисов изглеждаше отегчен. Пишеше си есемеси на джиесема и сякаш гледаше през тавана на парламента. Не вдигна ръка да аплодира, дори формално, никого. Той е спортист, той е активен, не го сдържа на едно място. Седеше отдясно на президента, но не излъчваше високомерна дистанцираност като него. На това място засиял от радост се беше разположил преди 8 години Симеон Сакскобургготски. Пред него това стоеше дилемата да стане ли премиер и да оцапа царственото си пардесю в административното блато или да остане "над нещата" като неформален лидер на НДСВ. Осъзна, обаче, че
ако не държи здраво юздите на своите хора, те ще го премажат и отвеят,

подюрени от властовите си амбиции и вълчи апетит. След неочакваната дори за самия него победа на 5 юли, пред бившия царски бодигард не стои тази дилема. Но това не означава, че не преживява същите вътрешни терзания като бившия си патрон.
Костов изглеждаше тъжен. Негова приятелка журналистка го поздрави, а той й отвърна:"За какво ме поздравяваш?!" и отвя поздрава с разперена ръка. Тъжен, но не унил. Костов знае, че пикът на кризата приближава. За разлика от милия, интелигентен и малко наивен бъдещ финансов министър, бившият финансов министър знае подводните течения на административния порой. И се надява "новите" да се прекатурят по бързеите.

Костов е реваншист. Той си вярва, че е най-успешният български премиер от началото на промените.

И отново иска да разграфява държавата. Казвам "разграфява", защото на тесен кръг сподвижници е известна графиката на премиера Костов, който попълваше квадратчета с овладените позиции и така превзевамеш България като военачалник пред картата на военните действия.
Днес Darik News попита Иван Костов:"Оптимист ли сте, че в случая може да се стигне до коалиционно споразумение между вас и ГЕРБ?" Той отговори:" Не ме питайте,

не съм от пламенните радетели за това, да се споделят рискове с ГЕРБ,

защото ГЕРБ досега, в първите седмица и нещо, не показва с нищо, че ще търсят коалиция. Това е съвсем друг политически инструмент. В политическата практика коалиционните решения са от друг вид, те въобще тази страница не са отворили."
Опааа, значи преди да се състои, съглашателството се разби о скалите на буреносния вихър на властта. Не бил от пламенните радетели да се споделят рискове?! Егоистично, както и да го погледнеш.

Костов пробутва ентуасиазирания отряден председател Мартин Димитров да говоррри, говоррри...

да се порадва на ненадейно споходилото го водачество, макар и на бита от градушка рота. Класната вече ще гледа от високо. Мартин ще трябва да се оправя в ниското.
Костов чака своя час. Да получи вот на недоверие Филип Димитров, да се провали Жан Виденов, да изгърми Бойко Борисов... Веднъж го дочака. И това вероятно му дава сили да продължи монолога с любимата си теменужка в Драгалевци:"Те отново ще опрат до нас".
Костов е самотен. Винаги е бил самотен. Сега в самота осмисля завръщането си. Ако пак ще трябва да минаваме през пожари пред парламента и 3000 лева за долар...За, бога, не!

Соня Колтуклиева/bulgaria-news.bg