Продължение...

---

Какво цели Иван Костов със символично подадената към Петър Стоянов ръка?
Тази ръка, която Иван Костов подава на Петър Стоянов, е стратегически прицелена. Добре известно е, че неговата партия не играеше за победа на тези кметски избори. А играеше за максимална разлика между гласовете, подадени за нейния кандидат и гласовете за кандидата на ОДС. И тя го постигна по убедителен начин, за което има ред причини.

Какви са причините?
В момента не мога да ги коментирам. Но съм убеден, че Иван Костов търси момента, в който СДС е в най-слаба позиция, за да може едновременно с протегнатата ръка да заяви претенции за лидерство в дясното пространство, което не е съвсем реалистично. Когато се търсят съвместни действия между партии с оглед интересите на техните избиратели, би трябвало да има малко повече толерантност един към друг. И да не се предлагат неща от сорта на тези, които бяха заявени преди началото на кметската кампания -ние си имаме кандидат и това е положението. Вие ако искате, го подкрепяйте. - В момента Костов се възползва от слабостта на СДС. Мисля, че това е причината именно в този момент да бъде подадена ръката, която преди това беше протегната от СДС веднага след конференцията. Но нямаше никакви признаци, че тя може да бъде поета.

Но ако така се дебнете едни други, надали някога ще се разберете.
Ако не се стигне до сътрудничество, десницата е осъдена да остане в опозиция дълги години. Трябва да бъде намерена форма, в която да се запазят паритетът и достойнството на всеки един от участниците за подкрепяне на общи кандидатури при следващите кметски, и особено на президентските избори. Ако не се стигне до това, ще се повтори сегашната ситуация. Т. е. ще има две кандидатури, които ще мерят мускули и от това никой няма да спечели. Това ще изчерпа доверието и към едната, и към другата партия.

Голямото препятствие вдясно не е ли егото на лидерите?
По-точно е, че един от лидерите не съумява да преодолее собственото си его и поради тази причина неговата партия се структурира като лидерска партия, което не е най-добрата атестация за дясното. Що се отнася до симпатизантите на ДСБ, те са много близко, да не кажа буквално същите, каквито са в СДС. Нищо не разделя тези хора един от друг, освен пристрастията към единия или другия лидер.

Не може да не си давате сметка, че симпатизантите ви са на изчезване, мнозина от тях се чудят ще го бъде ли СДС или не.
Десните избиратели са обезверени и повечето от тях се отказват да гласуват, но не са на изчезване. Ако бъде възвърнато тяхното доверие и ако се постигне единодействие между десните партии, нещата могат да се оправят. В противен случай СДС наистина ще изчезне. Ще остане ДСБ, но в близките 10-15 години тя няма да има потенциал, за да стане управляваща партия в България. Така че печалният ефект от нашето разделение ще е години наред управление на левите сили под различни конфигурации.

Т. е. и Костов ще загуби, ако СДС изчезне?
Каквото е успял да привлече, вече го е прибрал. Не смятам, че изчезването на СДС означава автоматическо преливане на свежа електорална кръв към Костов. По-скоро представлява доразрушаване на вярата в дясното.

Виждате ли се с Надежда Михайлова и не смятате ли, че отношението към нея не беше джентълменско?
Не поддържам контакт, пък и тя не ми се обажда. Смятам, че с нея беше постъпено най-джентълменски. Твърде дълго тя се държеше така, като че ли може вечно да е председател на СДС. Надежда пропусна ситуации, при които трябваше да реагира както изисква политическата чест, примерно след парламентарните избори. В тази партия има традиция, с която всеки лидер трябва да се съобразява.
интервю на Валентина Петкова с Едвин Сугарев
в-к “Труд”, 3 ноември 2005г.