Г-н Сугарев, одобрявате ли оставките на Иван Сотиров и Стефан Иванов, които прие във вторник вечерта Областният съвет на СДС заради провала им на кметските избори?
В конфузната ситуация, в която изпаднахме на местните избори, всеки, който има някакъв политически опит, знае как се постъпва в такива случаи - оставките са неминуеми.

Защо тогава Петър Стоянов отказа да освободи и двамата от НИС на СДС?
Вероятно е преценил, че това е по-нормалният избор за него. А и трябва да се има предвид, че според устава хората, които ще дойдат в НИС, са онези, които имат най-голям брой гласове след тях. Може би това няма да е най-удачният избор и вероятно това е съображението на Петър Стоянов.

В средите на СДС обаче се носят слухове, че Петър Стоянов е задължен на Иван Сотиров и Стефан Иванов, тъй като те са подпомогнали избора му за председател с всякакви средства.
Според мен няма такова нещо. Но е известно, че софийското ръководство не се намираше в много добри отношения с Надежда Михайлова и това вероятно е причината да се гласува единно срещу нея в полза на Петър Стоянов. Преди конференцията нямаше договаряния. На практика нещата бяха хвърлени, така да се каже, в
ноктите на демокрацията. Но знаете, че в такава ситуация се търсят комбинации от хора, които са ръководители на клубове или на общински организации, които се договарят - ние ще подкрепим този, вие - онзи. Възможно е това да се е случило, но купуване на гласове не е имало. Петър Стоянов до последния момент не знаеше кой ще бъде в НИС и кой - в Националния съвет.

Защо тогава и днес членове на СДС негодуват срещу избора на Иван Сотиров за зам.-председател на Стоянов?
Когато една фигура е била дълго време в структурите на СДС, тя постепенно овладява някакви позиции. Това е естествено и не е парадокс. Искам да напомня, че когато ставаше дума за водачи на листи, Иван Сотиров получи повече гласове, отколкото Филип Димитров.

Какъв урок получи СДС след провала си миналата събота?
Не само СДС получи урок, а цялата десница. Стана ясно, че когато се явяват на избори две десни кандидатури, те се омаломощават една друга и шансът им за успех е нулев. Това е урок, който би трябвало да послужи за следващите кметски и за президентските избори. Колкото и да не могат да се понасят лидерите на десните, необходимо е взаимодействие. В крайна сметка те би трябвало да работят за интересите на сините избиратели.

Този вот не беше ли преброяване на партийните редици, което показа, че в София СДС не може да събере и 5%?
Не беше преброяване на партийните редици, тъй като това бяха първите чисто мажоритарни избори у нас след 1989 г. Нито една партия не можа да мобилизира електората си. Наистина това най-силно пролича при ОДС и партиите, които подкрепиха Минко Герджиков. Проблемът е, че той не беше добър избор. Да не говорим, че най-добрият вариант беше изобщо да не се издига такава кандидатура.

Вие бяхте убеден в това от самото начало?
Но не бях разбран и даже бях нарочен за нещо като враг. Грешката с избора на Минко Герджиков е в това, че хората го идентифицираха като част от статуквото, като личност, пряко свързана със Стефан Со-фиянски, който едва ли е много харесван, след като дезертира от този пост. Поради тази причина част от избирателите на СДС или не гласуваха, или дадоха вота си за Бойко Борисов, Светослав Гаврийски или Милен Велчев.

Това не беше ли ясно от самото начало и нямаше ли хора в СДС, които да прогнозират ефекта на статуквото?
Беше казано, но нямаше кой да чуе. Нека все пак да не се забравя, че говорим за СДС преди конференцията, когато вижданията на хората, които ръководеха партията, бяха съвършено различни. Спомням си, че когато защитих такава теза пред Би Ти Ви, включиха по телефона Емануил Йорданов, който каза, че заради такива като мен, които вероятно работят за Иван Костов, може да се стигне до загуба на изборите.

Преди ден Петър Стоянов заяви, че е недопустимо София да е червена. Това означава ли, че намеква на седесарите да подкрепят Бойко Борисов?
Тъй като говорих с Петър Стоянов по този въпрос, мога да кажа, че погрешно се тълкуват думите му. СДС не може да припознае своя кандидат между тези, които отиват на балотаж.
За нас е недопустимо да се гласува за Татяна Дончева, колкото и симпатична да е тя. В крайна сметка тя принадлежи към партия, която остава наш политически противник. Така че изказването на Петър Стоянов по-скоро е за кого не трябва да се гласува, а не за кого да се гласува. Нататък хората са свободни да направят своя избор, спокойно могат и да не отидат на балотаж.

---

Продължава тук...