Историята с отстраняването на кметове започна през 2003 г. в Хасково с тогавашния градоначалник от СДС Георги Иванов и набра скорост след местните избори. В първата половина на 2004 г. се превръща в постоянна тема от дневния ред на българското общество.

Вече е ясно, че атаките срещу местната власт не са случайни локални събития. В своята цялост процесът създава общ климат на несигурност и подхранва политическия песимизъм на българския избирател.

Ефектът е изключително опасен – разрушава се доверието в една от стабилните институции – местното самоуправление, и се подменя политическият дневен ред.

Вместо в 15-ата година от прехода българите да са сигурни, спокойни и оптимисти за бъдещето като част от ЕС те не вярват в демократичните институции и са склонни да се отдават на по-радикални политически послания. Вместо да провеждаме истински дебат за по-доброто качество на нашия живот ние пак сме в плен на представите за "силната национална държава" или за "силната ръка".

Отслабването на местната власт цели да забави реалната ни интеграция в ЕС. Включително и чуждестранните инвеститори, което означава – по-малко пари в България, т.е. по-беден живот.

По каква схема се действа?

Най-честата практика е съдебно оспорване на легитимно проведени избори. Обичайно представители на БСП атакуват кметове и общински съвети, където са загубили изборите. Самото публично говорене за съд и съдене внушава на избирателите, че има нещо нередно около съответните личности. Докато текат съдебните процедури, легитимно избраните представители в местното самоуправление не могат да вършат пълноценно работата си.

Тази дестабилизация цели постоянно да разколебава избирателите до парламентарните избори. Изключително показателна беше реакцията на ръководството на БСП по случая в Перник.

Друга практика е пораждане на шумен скандал, който отвлича вниманието на обществото от реалните проблеми. Последните събития в Пловдив са христоматиен пример. Един безотговорен и малокултурен популист (бивш член на БКП) прави публичен скандал и всякакъв тип политически деятели се възползват от възможността да извличат дивиденти.

След като напусна СДС и създаде нова политическа формация, г-н Иван Костов използва атаките срещу кмета на СДС в Пловдив д-р Иван Чомаков, за да превърне ДСБ в политически представител на "недоволните". Без да се съобрази с факта, че атаката за "Форума на Тримонциум" е следствие от план, който "се съгласува по високите партийни нива" по думите на общински съветник от "Коалиция за Пловдив" (БСП), и се реализира чрез решение от конференция на младите пловдивски социалисти да поемат курс за сваляне на д-р Чомаков от поста по начина, по който е отстранен и столичният кмет.

Ако в случая целите на БСП и ДСБ съвпадат, макар мотивациите им да са различни, въпросът е защо бивш политик от СДС, който има съзнанието, че "гражданите на общността никога не съдят за политическите действия, съпоставяйки ги с функциите на политиката", а "възприемат всички политически действия посредством своя морален код", провокира чрез действията си внушението за "лошия" образ на легитимно избрания кмет.

БСП в своя стремеж за спечелване на парламентарните избори търси всички начини, за да дестабилизира демократичните общини и избирателите в тях. За ДСБ атаките срещу местните власти са начин да се легитимира в политиката, като радикализира обществените настроения, т.е. като създава "недоволни" избиратели и се превърне в техен политически представител.

Като традиционна и най-голяма демократична партия в България СДС е изправен пред предизвикателството да защити както легитимността на институцията местно самоуправление и правото й да работи в полза на хората, така и избраните с нейна подкрепа кметове и общински съветници. СДС приема това предизвикателство.

Младен Влашки, член на НИС на СДС
в-к "24 часа", 5 юли 2004г.