След като не бе одобрен от националната конференция на своята партия, Костов не одобри своята партия. Напусна, защото (по собствените му думи) "СДС е неспособен повече да защитава политическите идеали, които" споделя.
Любителите на архивите ще видят, че начинът, по който Иван Костов напусна СДС, не е необичаен. Костов напусна така, както и дойде - тихомълком и отникъде. Всъщност Костов беше от категорията на т.нар. "безпартийни". Като такъв е записан и в официалните документи на СДС от близкото минало. Едва, когато оглави синия съюз и го превърна в партия, той й стана член. Защото вече беше партията, способна "да защитава политическите идеали, които споделя". Може да е парадоксално, но Костов нагоди СДС според собствените си виждания, а не себе си - към неговите. Отделен е въпросът, защо СДС допусна това. Но след като се е случило, явно Костов и хората, които го доведоха в СДС, са били по-силни от СДС тогава.

С какви други факти Костов запознава СДС при напускането си?
"...престанахте да отстоявате националните интереси и сведохте цялата си политика до въпроса с кого ще се коалирате и до флиртуване в медиите."
Вероятно СДС наистина не отстоява националните интереси така, както Костов ги вижда. И наистина, няма как, от една страна, да подпишеш споразумение за закриване на ядрени реактори в АЕЦ Козлодуй, а, от друга, да принудиш групата от личните си депутати да гласуват срещу това. Няма как едновременно да твърдиш, че БСП е основният ти противник, но в същото време е реформиран и способен да управлява.

Няма нищо чудно и в това, че Костов не иска да се коалира с никого. Така беше и в СДС, преди да бъде превърнат (по думите на Христо Бисеров) в бюрократична партия. Затова и СДС беше превърнат в партия. За да не се налага Костов да преговаря с когото и да било. А в периода 1997-2001 Костов наистина можеше да си позволи да управлява без да се коалира. Отделен е въпросът, какви са последствията от този тип управление. По-важно е, дали Костов го е грижа за тези последици и дали не цели точно тези последици: раздробяване на силите, противостоящи на БСП; консолидиране на БСП; евентуално управление на БСП. Все пак Костов дойде в СДС именно оттам - от БКП, от правителството на Димитър Попов.

Въпросът с медиите - другият въпрос, който различава Костов от СДС. За Костов доброто възпитание е "флирт", а умението да общуваш - нещо неясно и, следователно - лошо. Още по-лошо е, когато е публично. По-добре е нещата да се вършат скришом, в заговор и изобщо така, че никой да не научи за тях.

"...деградирахте от каузалната и реформаторска партия в партия на политическото статукво и конюнктура, в клика, преследваща користни цели." казва по-нататък в "уведомлението" си Костов.
В този абзац интересно е изобилието от чуждици. Може би това е естественият подсъзнателен начин да придадеш по-голяма тежест и по-сериозен смисъл на иначе прозаични неща. Едва ли Костов влага политологичен смисъл в понятието "каузална". Ще го преведем като "партия с определена цел". Връзката с констатацията "СДС е неспособен повече да защитава политическите идеали, които споделям" отново се набива на очи. Целта (каузата) на СДС се разминава с тази на Костов. Целта на СДС не е да бъде партията на Костов, следователно СДС наистина не е "каузалната" партия, която би искал да види Костов. Това важи и за "политическото статукво и конюнктура". Определено това статукво не е изгодно за Костов.

Упрекът "Надежда Михайлова получи подкрепа от агента на бившата Държавна сигурност Ахмед Доган и по недопустим за демократ начин отговори със същото." ще оставим в графата "комплексът на агента". Ще поясним само, че това е комплексът да не бъдеш упрекнат, че си агент, от тези, които го знаят. Със сигурност Доган е един от тях.

Особено внимание заслужава текста "Защото се примирихте с това българската демокрация да се превърне във фасада и не изпълнявате дълга си към българските избиратели." Този текст издава и сатиричните заложби на Иван Костов. В действителност той - човекът със съветско минало, човекът от БКП, превръща партията, която той създаде в този й вид, в гротеска. Тук отново ще се съгласим. СДС на Костов, човекът със съветско минало, наистина превърна българската демокрация във фасада и не изпълни дълга си към българския избирател. Не е странно, че Костов използва понятието "избирател". За него отделната личност е точно това - поредният глас, който ще излъчи поредния му депутат в парламента. И нищо повече. Странно е, че някак си изневиделица излиза определението "български". Защото от парламентарната трибуна като министър-председател именно Костов (по собствените му думи) погреба не друго, а българския национализъм.

"Защото започнахте да се страхувате от истината и от страх останахте без принципи." Тази констатация отново е болезнено правдива. Едва ли е страшно, но със сигурност е поразяващо, когато разбереш, че бившият ти лидер представлява една голяма лъжа. Тази истина е шокираща. Слава Богу, че ако не друго, то поне те оставя "без принципи". Щеше да е трагично, ако продължиш да следваш принципите на "фасадната демокрация".

"Напускам заради нежеланието ви да реабилитирате нашето управление и безсилието да се държите като опозиция, която дава алтернатива за управлението на страната." Ако свържем мотивите на Костов със заявеното от Иво Цанев при напускането на СДС и парламента, изпъква и "планът Костов". Костов иска да реабилитира своето, а не "нашето" (т.е. на СДС) управление. След като СДС не е "негов", явно е, че е изключен от кръга "наш". Нашето управление, в смисъла на Костов, е управлението на онези, които му дадоха властта. Все пак те са и реформирани.

Костов иска БСП да дойде на власт. Как? Предстои да видим.

Руслан Коларов