- Г-н Манев, какви нови проблеми поставя пред вашето ведомство, присъединяването ни към Европейския съюз? Хармонизирани ли сме изцяло или има какво още да се желае?
- От гледна точна на хармонизацията и унификацията на българското право, в областта на индустриалната собственост с постиженията на европейското позитивно право, можем да кажем, че след приетите промени, допълнения и изменения на Закона за патентите и регистрацията на полезните модели и Закона за марките и географските означения за промишления дизайн, в нашето право вече са осъществени и са възприети всички най-високи стандарти на регулиране на отношения в областта на индустриалната собственост. Така че, в този аспект ние имаме изключително висока хармонизация с позитивното право на Европейския съюз и сме постигнали най-висок стандарт.

- Свидетели сме обаче как непрекъснато ни съобщават за контрабанди пратки, например на дрехи от защитени марки. Как ще се засили този контрол след присъединяването ни?
- Борбата с контрабандата, или борбата с нарушенията на права върху обекти на интелектуална и индустриална собственост, няма да приключи с една или две години усилия. Това е проблем, срещу който всички институции, които са компетентни в областта на защитата на индустриалната собственост, трябва да обединят усилията си, за да се постигне висока степен на защита и правоприлагане. Днешната инициатива, която се провежда във Варна, на територията на нашия регионален офис, който е единствения за страната, е именно един опит да се намери тази висока ефективност и да се обсъдят в рамките на тази кръгла маса с правоприлагащите органи и по-специално служителите от митническата администрация, на измененията в българското законодателство, настъпили през тази година и да се повиши успеваемостта при осъществяване на граничния контрол от тяхна страна. Така че, действително тези пратки, за които вие споменавате да не стигат до вътрешния пазар и по този начин да нарушават икономическото развитие. Защото във всички случаи, това се явява част от сивата икономика. По този начин страдат потребителите и обществото като цяло.

- Имате ли представа за размера на това явление в България?
- Трудно е да се направи такова изчисление. Мога да кажа за размера, който се установява на територията на и по отделни отрасли на развитите страни. Където все пак структурите действат по-продължително, извършват се секторни анализи по-отдавна и имат развити институционални мрежи за противодействие на явлението на фалшификацията на стоки. Като пример, мога да дам швейцарските часовници, там размера на контрабандата е в порядъка на 100 милиона евро годишно. Искам да посоча също, че скоро излезе статистика на една италианска асоциацията за борба с фалшификацията. В нея се говори за едно много впечатляващи цифри от порядъка на 3 милиарда евро.

- Как може да пребори тази очевидно много силна сива икономика?
- Действително се изисквам обединяване на усилията на всички компетентни институции. Събрали сме се на тази кръгла маса, защото съзнаването на проблема и намирането на общи модели, в рамките на своите функционални компетентности на нашите институции ще даде успех. Искам да посоча, че в България вече се наблюдава по-високо ниво на такова институционална обединеност, тя започна с една инициатива на Патентно ведомство през тази година. Приехме стратегия за борба с фалшификацията на стоки, като възприемаме британския модел, който съществува от 2004 година. Очевидно и там има такива проблеми, щом се стига до такова институционално развитие. На базата на този модел сме поканили всички институции, които според нас имат компетентност за решаване на този проблем.

- А какъв е британският опит?
- Създават се оперативни групи в рамките на различни сектори на заплаха, както те го наричат. И се борят с фалшификацията на стоки веднъж и с интелектуалното пиратство от друга страна, защото британското ведомство администрира и авторските права. След което се прави анализ на ситуацията, и на края на годината се прави национален отчет, който се използва, за да се анализира ситуацията и за предложения, които да дадат по-добър резултат. Приема се, че към момента системата работи успешно от 2004 година насам.

- Какви специалисти влизат в тези оперативни групи?
- Специалисти както от патентно ведомство, полицията, така и външни експерти. Много силно е присъствието на външни експерти, защото големите компании, които имат интерес, поддържат специализирани отдели за борба с контрабандата. Те участват в сдружения с идеална цел, които имат за предмет именно противодействие на това негативно явление. И по този начин действително се обменя един сериозен опит, който дава основание да се очакват и по-добри резултати в борбата. Искам да посоча и още нещо, защото ме питахме и за състоянието на нещата в България. В България реално от 2002г. действа режим за граничен контрол върху обекти на индустриална собственост, който се осъществява от митническата администрация. Запознат съм, че имаме повече от 800 случая на задържане на контрабандни стоки за периода от 2000г. до миналата година. 160 от които, цитирам по памет, са по инициатива на митническите служители. Едно от най-големите задържания на контрабандна стока се осъществи именно от служителите на Митница – Варна. Става въпрос за голямо количество, един контейнер с контрабандни изделия. Случая беше през 2003г. По моя информация това е рекорден случай на успеваемост за Европа до миналия месец, когато в Германия са реализира много сериозна операция. Били са хванати обувки и текстилни изделия.

- А колко изобретения има регистрирани от началото на годината във вашето ведомство?
- Въпросът е много тревожен в момента. Свидетели сме на един повик за стимулиране на иновационната активност в България. Заявителската активност бележи спад през последните години. Дори тази година резултатите са още по-неприятни, в сравнение с миналата година, когато почти достигнахме 500 заявки по национален ред в България. Тази година, като че ли няма да можем да достигнем и 250. Има няколко причини, които могат да се посочат, за да се обясни това състояние на нещата в момента. Една от основните причини е, че ние от 2002 година сме страна-член на Европейската патентна организация, и по този начин България е включена в една патентна система, която дава възможност да се получи защита чрез даване на заявката за европейски патент. Когато се издаде този европейски патент, е валиден на територията на страните на Европейския съюз. От 2002г. насам когато са започнали да се подават заявки за европейски патент, и е посочена България, ние вече ще участваме да се учредяват права чрез европейски патент, който се валидизира в страната ни. Този процес започва тепърва. За това тази статистика не е толкова страшна от гледна точка на очакванията, които ще дойдат като заявяване като европейски патент. Но ако приемем, че българските изобретатели използват нашия национален ред, това е негативно явление. За това трябва да се работи в няколко аспекта. Най-вече генерално в аспекта на развитие на националната иновационна система. Патентно ведомство може да насърчава развитието на индустриалната собственост като система, да обучаваме слоеве на обществото, предприемачите, научно-изследователския сектор, изобретателите, отделните специалисти. Да повдигаме тяхната правна култура, да им дадем образование и умения за работа с патентната информация, защото това им дава възможност да въздават изобретения на по-високо ниво. От тях се очаква да създават изобретения, които да бъдат основа на нов бизнес, на нови икономически успехи. Още в началото на година подписахме концепция на институционално развитие през следващите 3 години. Тази концепция има за цели да се хармонизират националната иновационна стратегия с Лисабонската стратегия на Европейския съюз. Едно от основните направления е именно работата с решаване на тези проблеми. Ние създадохме университетската програма за така наречените ай пи пойнтс, именно информационни центрове, за работа с академичната младеж. Там се дава патентна информация. Наясно сте, че на територията на Техническия Университет във Варна вече работи такъв център. Вчера проведох среща с ръководството на Висшето военно-морско училище и съм впечатлен от работата на инженерните кадри там. Това зароди една обща идея между нас, да създадем информационен център в училището. Там както академичният състав, така и докторантите и дипломантите работят с източници на патентно правна информация, но със собствено сили, без системен методически подход, при работа с патентната информация. Впечатлен съм от техниката, с която се работи, от тренажорите, от предмета на техните изследвания.

- Тези 250 патентни заявки, които сте получили, в какви сфери са?
- Предимно в химическа и във фармацевтичната.

- Има ли фалшификации на български стоки?
- Да, има. Те са най-вече фалшификации на медикаменти и се внасят в страните, които са бивши съветски републики, но вече и не само там.
(Използвани са въпроси и на други медии)