На всички кметски избори се появяват кандидати от породата на Чавдар Трифонов. Уж млади, уж преуспели, уж независими, уж десни... Всичко при тях е само едно голамо „УЖ“. В действителност те са едни артисти, излезли на сцената с ясната мисъл, че трябва да си изиграят ролята. Да заблудят избирателите, че са нещо, което всъщност - не са. Можем да ги обобщим със звучното определение „кухи лейки“. Дрънчат отвсякъде.

В случая с конкретното корпоративно Чавдар(че) важният момент е, че го лансират като десен, а всъщност работи за левите. То какво друго да се очаква от човек, който е подкрепен от политически труп и бивш политикономист като Иван Костов. Финикийската машина на корпоративна банка зад кампанията на Чавдар(чето) обаче е в състояние да внуши какво ли не, на зажаднелите за нови лица варненци.

Истината обаче е само една. Чавдар(чето) е изкаран на манежа, за да дръпне към себе си гласове от голямата група партийно неутрални избиратели, които винаги са давали доверие на силно изразени мажоритарни кандидати или дясноориентирани претенденти. Така е във Варна. И така ще бъде!

Чавдар(чето) обаче иска гласовете на тези хора с една единствена цел – за да не отидат те при десният кандидат за кмет на Варна Иван Портних. Това е единственият шанс левият независим кандидат – другарят Христо Бозов, да додрапа до балотаж. Тоест, „дясното“ Чавдар(че) всъщност е слуга на БСП и на ДПС.