Продължение...

---

“Досега интерес към сделката са проявили около 15 инвеститора, като 5 от тях са много сериозни.” - сочи още министър Пламен Петров. И забива пирона: “Ние сме спечелили сделката още преди да сме я започнали!”.
Ашколсум, Петров! Само, че не е ясно какво точно са спечелили, и кои са тия, дето са я спечелили още преди да я започнат. Безхаберността на министър Петров стига дотам, че да твърди още: “Във Варненската корабостроителница ще се развива корабостроене, но ако се извършват и други дейности това ще бъде добре!”.
Някой да намира разлика между Костов, Добрин Митев, Божков, Свилен Спасов и новата жълта компания, начело с министър Пламен Петров?
Според Министерството на транспорта вече изплуваха и имената на евентуалните купувачи на Варненската корабостроителница. Зад една от фирмите прозира китайски мирис и според запознати тя имала намерение да строи кораби в завода 25 години и после да го върне на сегашния му собственик БМФ. Прелюбопитна е и още една фирма: ПАК “Камел Леард”, този път обаче намерила нов инвеститор в лицето на “Мерит индиго”. Останалите мараклии и “световно -известни” фирми са: гръцката “Елефсис”, “Сийбълк”, немската “Веселс”, българската “Морска технологична групировка Варна” с “Делфин 1” и партньори, АКБ корпорация с “Ираниан шипинг лайн”, украинската “Алвинстон холдинг” с български стратегически партньори, както и абсолютно непознатата ирландска “Райт Фрам”, която също играе чрез български офис.
Каквата и да беше сделката с продажбата на Варненската корабостроителница на БМФ, то тя безспорно бе открита и върху нея бе упражнен контрол, включително и обществен, и медиен.
КОЙ КОНТРОЛИРА ДНЕШНАТА ПРИВАТИЗАЦИОННА СДЕЛКА
И НЯМА ЛИ КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦАТА ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ ВЪВ “ВАРНЕНСКИЯТ БУЛГАРТАБАК”?
До този момент министър Пламен Петров не е дал какъвто и да е сносен отговор на въпроса кой всъщност ще продава отново корабостроителницата: той ли, приятелският му кръг ли, или Агенцията по приватизация. Тотално е мълчанието и защо никой не упражнява контрол върху предстоящата сделка. Защо? И не е ли защото, както мълвата упорито мълви, здраво сплетени интереси около сделката с корабостроителницата имал приятелският кръг “Станчов,Севлиевски и ко”?! Не е ли странно и още нещо: на БМФ не се дава да тегли жалък кредит от 5 млн. за текущи разходи, а в същото време министър Пламен Петров съобщава помпозно, че БМФ ще отпусне на пазара частна облигационна емисия в размер на 75 млн. щатски долара, като вероятно облигациите щели да бъдат пласирани на международния пазар, а впоследствие и на вторично предлагане на българския пазар. За целта щял да бъде избран инвестиционен банкер и щял да бъде изготвен кредитен рейтинг на БМФ. На това не му ли се казва: на гол тумбак чифте пищови?!
До този момент в пълна мъгла тъне и цената по сделката с изключение на изтърваните от министъра евентуални 25 млн. лв.... Има ли, всъщност конкретна цена и каква е тя?
Цялата тази непрозрачност, която витае около новата продажба на Варненската корабостроителница може да означава само две неща. Или министърът на транспорта и екипа му нямат никакъв хабер от това как ясно, точно и професионално да извършат сделката, или мълчанието и тайнствеността прикриват групови, лични и шуробаджанашки интереси. Каква е разликата тогава между Новото време, Новият морал и каквото се сетите още Ново и пладнешко-грабежният манталитет на Иванкостовата кохорта? Каква е разликата между Свилен Спасов, Прохаски, Божков, Костов и Добрин Митев и М. Севлиевски, Иван Станчов, Пламен Петров и още знайни и незнайни, които потриват ръце, предвкусвайки евентуални комисионни от сделката?
Варненската корабостроителница винаги е била Рубикон, който по никакъв начин не може да бъде заобиколен от което и да е правителство досега. Сините загубиха Варна най-вече заради това. Строшиха си главите и местните сини велможи, които бяха зинали да лапнат ако могат всичките комисионни на света. Днес явно идва ред на някои от новите управници. И ако корабостроителницата се превърне във “Варненският Булгартабак”, жълтите трябва да кажат категорично “сбогом” на властта. Поне във Варна.
Защото до този момент никой от сините апаши не влезе там, където му е мястото. Защото нито един син мародер, който допусна умишлената съсипия на Варненската корабостроителница даже не бе притеснен от новата власт. Защото като че ли с тайничко негласно споразумение жълтите си затвориха очите пред зулумите на сините. И ги опростиха.
На всичкото отгоре, днес, нови приятелски кръгове с абсолютна безпардонност по същата скрита схема правят опит да се облажат и те корабостроителницата.
О, спи ли Цар, не види ли?!

Веселина Томова