Хайде, да започнем отначало: мръсната игра на интереси около Варненската корабостроителница започна през август 1997г. По това време в УС на корабостроителницата от квотата на тогавашния вицепремиер и министър на промишлеността Александър Божков е избран Свилен Спасов, известен във Варна и като председател на “Отворено общество”. Останалите двама членове на съвета са предложени от областният управител по това време Добрин Митев, който пък е председател на СДС-Варна. Дни след като е ръкоположен, Свилен Спасов запознава членовете на УС с нареждането, получено от Божков чрез Георги Прохаски, Варненската корабостроителница да се приватизира чрез РМД. На същото това събрание Свилен Спасов с нескрита гордост твърди, че зад него твърдо стои Министерството на промишелността в лицето на Александър Божков.
Самото създаване на РМД-то в корабостроителницата остава напълно законно до мига, в който
ЕКСОБЛАСТНИЯТ УПРАВИТЕЛ ДОБРИН МИТЕВ ПРАЩА ЕМИСАР, КОЙТО “ЕЛЕГАНТНО” ДА ПОИСКА 51% ОТ УС ЗА.... СДС-ВАРНА
и с това обезсмисля по-нататъшното му съществуване. По-късно, по времето на местните избори, в които Добрин Митев ще претърпи катастрофално фиаско като кандидат-кмет на сините във Варна, исканите проценти от участие в РМД-то за СДС-Варна /а дали само за него?!/ ще бъдат огласени от представители на КТ “Подкрепа” в завода. На улицата без работа, вече ще са останали 5000 корабостроители. Преди това обаче министър Божков изпраща Свилен Спасов в Лондон, , за да се консултира с английската адвокатска къща “Лоурънс Греъм” какво би станало, ако Варненската корабостроителница бъде обявена във фалит. Все още е началото на 1998-ма и подобен въпрос от страна на Свилен Спасов буди недоумение, а и логичното съмнение, че обявеният по-късно фалит на корабостроителницата е замислен от Божков и Георги Прохаски още тогава.
Оттук нататък, благодарение на “помощта” на Божков, на Варненската корабостроителница не отпуснати никакви кредити, въпреки че са изпратени няколко докладни от УС. Малко по-късно гръмва скандала, че заводът не получава кредит от жалките 3млн. долара-кредит, който би се върнал само три месеца след отпускането му чрез продаването на 23 млн. долара на обект 510. Божков притиска министъра на транспорта да заяви в МС, че БМФ ще купи корабите на корабостроителницата. И лъжата на практика успява - премиерът Иван Костов прибързано решава да не се дадат пари на Варненската корабостроителница и да стартира желаният от Божков и Прохаски фалит. И изведнъж на хоризонта като кандидат-купувач блясва още един “отворковец” с фирмата “Варна - Навал”, предвождана от Свилен Спасов. Забележително е разпределението на дяловете във “Варна -Навал”: 50 за Свилен Спасов и Прохаски /разбира ли се и Божков?/ и по 25 % за италиански и английски партньори. От цялата дандания с “Варна -Навал” не излиза нищо, освен липса на пари с доказан произход и шум по медиите. След провала с “Варна -Навал” обаче
КОМПАНИЯТА ОКОЛО БОЖКОВ, ПРОХАСКИ И СПАСОВ ВАДИ НОВ ДЖОКЕР С “КАМЕЛ ЛЕАРД”.
Сделката с “Камел Леард” е пладнешки обир обаче, тъй като цената на корабите, такива, каквито са в завода - недовършени е не по-малко от 40 млн. долара, а всички останали оценки до този момент са изкуствено занижени. “Камел Леард” плаща 13,5 млн. долара за корабите плюс целия завод - т.е. само от това се открадват около 25 млн. долара и корабостроителницата излиза на финала като завързан с панделка подарък за англичаните. Малко по-късно се оказва обаче, че “Камел Леард” не е това, което се представя у нас. Според данни, публикувани в “Лойдс лист”, котировките на акциите на групата са паднали от 118 пункта от седмица 52-ра, до 8 пункта на 16 март. Сривът продължава, а в посока надолу върви и кредитният рейтинг на групата.
По онова време се водеха преговори и под протекцията на тогавашния транспортен министър Славински между Параходство “БМФ” и “Камел Леард”, за да бъде подписан договор за продажба от страна на БМФ на три от корабите 510,512 и 456 за сума от около 40 млн. долара. Ако това споразумение се беше подписало с 40% от него фалиралата фирма “Камел Леард” щеше да купи Варненската корабостроителница на практика с парите на БМФ.
Дотук с историята, въпреки че е твърде поучителна и удивително напомня за събитията, които се случиха с Варненската корабостроителница след управлението на сините. БМФ наистина купи Варненската корабостроителница след обявен официален конкурс по оферти. Сделката се движеше с хъса и магьосничеството на вече жълтият вицепремиер Николай Василев, нашумял с прозвището си Хари Потър. Колкото и да бе скандализирана и оспорвана тази сделка, безспорен факт е, че бе направен опит за пълна прозрачност на както на търга, така и на участниците в него. БМФ спаси корабите си, но Варненската корабостроителница отново не проработи.
И мръсната приказка на интереси, впримчила в себе си не едно познато име от върховете на властта се разазказва отново. Корабостроителницата отново ще се продава! Този път обаче
СДЕЛКАТА СЕ ПРЕХВЪРЛИ В РЪЦЕТЕ НА ТРАНСПОРТНИЯ
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ. КАКТО СЕ КАЗВА: ОТ ХАРИ ПОТЪР НА ХИТЪР ПЕТЪР.
“75 % от активите на бившата Варненска корабостроителница ще бъдат продадени, като за целта ще се създаде ново дружество с участието на купувача-инвеститор и БМФ. Очакваната цена на сделката е минимум 25 милиона лева.”- това са думи на днешният министър на транспорта Пламен Петров. Според министъра 26 % от акциите на инвеститора ще бъдат заложени в държавния депозитар и при неизпълнение на условията по сделката БМФ ще може да си ги вземе обратно, а според параметрите на сделката, за първите три години новото дружество трябва да има приходи от основни дейности 120 млн. долара, което правело 40 млн. долара на година.

---

Продължава тук...