След броени дни ще се случи 45-ят редовен конгрес на БСП. Засега от форума не се очакват някакви драматични развръзки или новини. “Новият” лидер е известен отдавна. Той успя да си осигури спокойна обстановка в редиците на партията за преизбирането си. Седмица преди събитието той донесе и добрата вест, че БСП е препоръчана за консултативен член на Социалистическия интернационал.

Това международно признание вероятно временно ще успокои противниците на Станишев, които го критикуваха за това, че компенсира слабата си вътрешнополитическа дейност с международна активност. Така ще е поне на първо време, защото членовете и симпатизантите на БСП се интересуват много повече от това как ще бъдат намалени цените на олиото и захарта например, отколкото от това кой на Запад е потупал по рамото ръководството. За редовите социалисти членството на БСП в Социнтерна и Партията на европейските социалисти е една доста мъглява перспектива. Трудно ще им бъде обяснена ползата от членство във втората сила в Европарламента – ПЕС. Въпреки всичко този успех на Станишев ще е от полза за позициите му в партията, който винаги може да бъде използвана като силен аргумент срещу евентуално надигане на вътрешната опозиция.
Друг голям плюс за руския възпитаник е излизането на “Марксистка платформа” от БСП. Така повече столетницата не може да бъде обвинявана в антинатовски настроения. Лидерът й, Минчо Минчев, няма да може повече да крещи от трибуната на конгресите с цяло гърло: “Не на НАТО!”

По програма конгресът трябва да осъди управлението на БСП. Като цяло вярно и необходимо решение – да признаеш собствените си грешки. Но това едва ли ще доведе до търсения ефект. По-скоро тази идея предизвика определено неразбирателство сред ръководството на партията. Стари и млади отново влязоха в пререкание относно действията и наследството на бившите управници. От друга страна с връщането на мандата пред 1997 г. червеното правителство вече призна невъзможността да се справи с упаравлението на страната. Подобен ход много напомня извиненията на Екатерина Михайлова и Надежда Михайлова на Националната конференция през март за загубата на изборите през миналата година.

Сергей Станишев печели симпатии най-вече заради заявката си за реформи в столетницата и не на последно място заради младостта си. Енергичността му донякъде заглуши критиките, че е неопитен. Реформите в подобен мащаб обаче най-вероятно ще са непосилна задача за него. Много трудно ще е да се промени начина на мислене на т. нар. стари кадри, които освен всичко друго трябва да се оправдават за провала на партията през годините на прехода. Наскоро Любен Корнезов го нарече “другарят Станишев” и това не е изолирано явление. Това обръщение продължава масово да се използва и то не само от “старите”.

Реформисткото движение беше, а и все още е, застрашено от двусмисленото отношение на партията към управлението. До преди няколко седмици категорично се декларираше, че БСП е градивна и непримирима опозиция и, че двама червени министри са в кабинета по своя собствена инициатива и не представляват БСП. Преди дни обаче изведнъж Станишев заяви, че е абсолютно наложително столетницата много ясно и категорично да се разграничи от настоящата власт. Стана ясно, че дори и ръководството на БСП се затруднява да обясни участва ли реално в управлението или не.

Най-силният коз на Станишев обаче си остава подкрепата на предишния лидер на партията и настоящ президент Георги Първанов. Въпреки че той демонстрира сериозно дистанциране от събитията в БСП и въпреки че заяви, че няма да е президент бесепар, никой не отрича, че решаващата дума е неговата. Напротив, дори само с това, че след спечелването на изборите посочи като свой наследник Станишев, той предопредели избора на лидер на 8 юни. Общо кандидатурите са шест. Може би най-много гласове от всички тях би събрал Румен Овчаров, кото обаче предвид неубедителното си представяне на извънредния конгрес през декември, реши да не участва в надпреварата. Част от останалите издигнати кандидати все още не са решили дали изобщо да участват. Макар че може би било добре да се включат, защото иначе конгресът поразително ще прилича на времето, когато целокупният български народ отиваше да гласува като избираше измежду един и същи кандидат.

Не може да се каже, че цари разбирателство сред червените лидери и по въпроса за предлаганите промени в устава. Най-спорният въпрос е свързан с въвеждането на новата длъжност в партийната структура – главен секретар. Споровете са насочени най-вече към обема на правомощията му. Станишев определено има от какво да се притеснява, ако те са прекалено широки. Другият въпрос, който тревожи червеното ръководство е свързан с името на Румен Петков, който единодушно се сочи за най-силният претендент за този пост.

Очаква се конгресът да предложи решение и на казуса “Нова левица”. В конгресните документи е записано, че партиите от Нова левица “трябва да изработят обща политическа платформа, основа за бъдещо взаимодействие и провеждане на обща политика”. Със сигурност обаче още дълго време четирите формации ще спорят по какъв начин точно да се извърши обединението им.

Преди време Иво Атанасов беше казал, че след 9 юни БСП ще е готова за властта. Някой обаче трябва ясно да обясни разликата между това да искаш властта и да си готов за нея. Неумелата опозиционност, която демонстрират в Коалиция за българия далеч не свидетелства за готовност да се поеме отговорността за управлението на страната. Конгресът наистина ще е индикация за развитието на процесите в столетницата. Форумът ще покаже дали наистина има поне някакво сериозно раздвижване в партията. За властта обаче е много пресилено да говорят в бъдеще време, по-удачно е наистина да се анализира участието в нея, но в миналото.

Венелина Ангелова/Novotovreme.com