Продължение...

---

Вторият пласт на спора се оказа още по-сложен. Той е за бъдещата посока на развитие - дали социалдемокрацията е параван или убеждение. Комунистът Александър Паунов, който провидя своя сигурен втори мандат, атакува фронтално социалдемократите. При това изказването му беше бижу на политическата "детинска" откровеност. Той каза нещо в стила, че БСП няма нужда от социалдемократическия формат "Нова левица", защото той е служил за членство в Социнтерна, а когато членството го има, вече няма смисъл от такава коалиция. Такова детинско изказване на такава щекотлива тема от години не е правено в българската политика. Първо, защото ако БСП признае този подход, ще се съгласи с най-яростните си критици, които казват, че партията е само мимикрирала към западните критерии, но не ги е покрила. От друга страна, въобще присъствието на комунисти в листата на БСП носи съмнителен електорален ефект (има десетина и повече БКП-та, които не дишат един въздух помежду си, а и са атрактивни във все по-стесняващ се слой от много възрастни избиратели). Присъствието на БКП не може да е примамка за най-стария електорат, доколкото той е възпитаван за вечна вярност в партията с голямо "П", а тази партия е БСП. Хората, които през 1939 г. са приели за висша правда пакта на Сталин с Хитлер, биха преглътнали много лесно всяко решение на Партията. Така стана и с решението за НАТО, някак преглътнаха и Европа, преживяха разпадането на СССР, та едно неприсъствие на Паунов ли няма да приемат. А присъствието в управляващата (ако стане такава) коалиция на партия, която е против НАТО и най-вероятно ще е против ЕС, е сериозен политически риск, който левицата поема преди 2007 г.
От друга страна, освен конфликт между Камов и Паунов се случи и конфликт на Камов с Татяна Дончева. Последната седмица не беше от добрите за Николай Камов. Дончева го обвини в предателства в миналото му на политик. Но очевидно, че въобще не става дума за биографията на модерния ляв. Става дума за много по-тежка битка - за войната между елитарни и по-простонародни политици в левицата. Такава битка при Виденов имаше между комсомолското поколение и елита от времето на перестройката - Лилов, Луканов, Кюранов и други. Днес хора в БСП, които са се издигали сами и имат поддръжката на по-бедните слоеве в БСП, въстават срещу наследниците на номенклатурата и срещу хората със западно образование в левицата. Това е най-малкото сложна тема, защото Сергей Станишев е от номенклатурно семейство и е учил в Лондон. Той също е на пангара, макар че името му не се споменава - това на Камов е по-лесно за атака от страна на радикалните леви в БСП.
Как ще продължат всички тези проблеми в БСП и ще успее ли партията да спаси имиджа си на единна. Последното е трудно, защото духът излетя от бутилката вече. По същия начин през 2001 г. левицата спори и воюва за листи, докато реалните участници в изборите бяха НДСВ и отиващият си Костов. След четири години левите не успяха да се спасят от повторение на грешката. Тоест сред задачите им след изборите ще бъде или рязко да подменят мътещите водата местни вождове, или да им се подчинят през 2009 г. Както и да изберат между социалдемократизирането или събирането под чадъра им на всякакви носталгични субекти, комунисти, еколози, фенове на Че Гевара и т. н. Третото нещо, което спешно трябва да направят, е да подмладят политическите си лица, доколкото още от 1990 г. левицата прилича на обърната пирамида, в която най-младият е лидерът.
Впрочем всички тези проблеми ще се повторят много жестоко, когато и ако се редят кадрите в държавните институции. Защото непосочените в депутатските листи ще търсят реванш на живот и смърт, когато се назначават например областни управители, министри, посланици.
Ивайло Кръстев
в-к “Черноморие”, 30 март 2005г.