Шест човека от групата общински съветници на СДС в София напуснаха своите доскорошни съидейници и се самоопределиха като хора на новата партия – Демократи за силна България. Това едва ли учуди някого – става дума за очаквано и предизвестено събитие, а не за сензация. Не беше особено изненадващ и моментът, старателно избран за това събитие – един ден преди самото учредяване на ДСБ.

Отношението на оглавяваната от Иван Костов партия към дясното партньорство в столичния Общински съвет е отдавна известно, както и дълбоката му лична омраза към кмета Софиянски, чиито прояви от дълго време минават границите на добрия вкус. Тук няма да разглеждаме доколко е правилна тази позиция на Командира, доколко е прагматична или принципна тя. Всеки има право на своето собствено мнение, което да защитава и отстоява по начин, който сам е избрал. Така е, дори и да става дума за такова мнение, което отстоява най-вече собствената изначална непогрешимост, не допуска пълноценно партньорство с когото и да било, а отстояването му се изразява в политическа грубиянщина.

Тук ми се иска да спрем вниманието си на един друг момент. Напусналите групата на сините съветници шестима последователи на господин Костов, струва ми се, трябва да отговорят на няколко съвсем естествено възникващи въпроса.

Днес те се обявяват твърдо за линията, застъпвана от техния вожд. За тях дясната коалция за управление на София е безпринципна, порочна и вредна. Отново ще повторя, те имат пълното право да мислят по този начин. Но...

Вчера ли го осъзнаха? Ей така, изведнъж, може би в съня си, когато човек е най-истински... Кога са били искрени? Когато сега се обявяват срещу мнозинството или в съвсем близкото минало, когато, без притеснения и ропот, бяха самите те съставна и активна част от това мнозинство? Нямаха ли хиляди възможности да огласят днешната си позиция преди, ако действително става дума за принципно становище? Дали собствените им принципи са претърпели преди броени дни внезапна метаморфоза, която би объркала дори стария заточеник Овидий, известен като автор на “Метаморфози”? Или чисто и просто става дума за липса на каквито и да било принципи?

Трудно ще бъде за хора, които днес яростно отричат едно прагматично дясно единодействие в София, да обяснят защо вчера не са намирали нищо нередно в него и защо не са се обявили срещу коалиционната политика преди да получат гаранции от Командира за собственото си политическо бъдеще, каквото и да е то. Това не просто е трудно, ситуацията засега намрисва на класическа проява на непоследователност, лицемерие и дори политическо лакейство.

Разбира се, тепърва предстои да стане ясно, каква линия на поведение ще изберат тези хора. Дали ще се обърнат срещу собствената си програма, с която в ръце обикаляха София и пламенно увещаваха гражданите да ги подкрепят с гласовете си като кандидати на СДС, или остатъците от приличие и самоуважение ще надделеят. За съжаление, по вероятно е второто. Защото такава е генералната линия, наложена от Иван Костов в опит да бъде изпълнена главната политическа задача – разбиването на СДС и десницата в България, за да могат те да бъдат болшивизирани по негов образ и подобие. Очевидно според Командира и съратниците му никаква цена не е твърде висока за постигането на тази задача. Дори и цената да се окаже един евентуален предстоящ изборен триумф на левицата.

Стилът “вчера говорих едно, днес правя друго” всъщност се превръща засега в основния идентификационен акцент на ръководителите на новата “дясна” партия. Така беше и преди самата партия да се появи под слънцето.

На местните избори в много райони на България тези хора твърдяха, че подкрепят кандидатите на СДС, но понеже това не бяха ТЕХНИТЕ кандидати, насъскваха последователите си да работят срещу тях.

Преди тези местни избори самият Иван Костов се провикна от трибуната в Пловдив с типичния си неискрен патос: Надежда, ние те подкрепяме! За учудване на голяма част от присъстващите, в това число слагам и себе си, не го порази гръм на място, въпреки че за всекиго беше ясно, че изрича откровена лъжа. Тези хора не просто не подкрепяха собствения си лидер, те целенасочено се трудеха, за да го провалят и дискредитират, за да могат отново само ТЕ да дърпат всички конци.

Същите хора днес, доста неубедително между другото, тръбят, че не някой друг, а именно БСП е основният им политически опонент. В същото време нито веднъж не са атакували социалистите, вероятно защото пестят сили и енергия за охулване на всеки в дясното пространство, който не споделя сектантския им манталитет и не е очарован от обърканите им видения. Ако някой мисли, че тъкмо по този екзотичен начин е възможно да бъдат блокирани управленските въжделения на БСП, нека помисли още веднъж. Това поведение всъщност работи ЗА левицата, но това също не е изненада.

Гатанка: Дори до скоро най-отявленият антикостовист в българското медийно пространство, Кеворк Кеворкян, не обели и дума по темата, въпреки че имаше предаване в деня на учредяването на костовистката партия. Защо ли? Да не би да са се помирили? Не е изключено, вие помислете защо и как би могло да стане възможно подобно нещо.

Един от най-забавните примери за лекокрилата непоследователност на новата “дясна” партия напоследък бе разиграването в реалния живот на приказката за момата, която пъшкала “примък - отмък”. Ту няма да ходим на организираната от Европейската народна партия среща в Будапеща, ту ще ходим на срещата. На всичкото отгоре, след като внезапно решихме да ги удостоим с високата чест, вече напираме да определяме дневния ред, като че ли сме домакини, а не поканени за участие гости.

На фона на всичко това и на още много, което се случва пред очите ни, продължават да ни убеждават, че именно на очите си не бива да вярваме, а на гласовете им, които ни убеждават, че те и само те са най-принципните, най-последователните, най-истинските и най-искрените.

Някои ще повярват, други ще се ядосат. На повечето изобщо няма да им пука.

Лично аз се чувствам истински развеселен. Затова именно си позволих да формулирам и точно такова заглавие ; )

Жоро Георгиев