Американският президент Бил Клинтън беше на крачка да плати с оставката си не заради това, че го хванаха в крачка с Моника, а защото излъга за случката. И в България имаме прецедент, който отиде дори по-далеч. Президентът Младенов беше принуден да си отиде заради лъжата, че не бил произнесъл фразата за танковете. Значи не само ги бяхме стигнали, но дори ги задминахме американците по едно време. Само че това беше времето, когато българите бяха граждани. Днес отново сме тълпа от отделно взети човекоединци, общото между които са индивидуалните усилия да оцелеем – често в битка между съмишленици дори.

Тези нерадостни мисли са свързани с факта, че ни лъжат както си искат и това не предизвиква никаква реакция. Примери?

Да вземем най-актуалният, макар и далеч не най-важният, който пълни вестниците. Премиерът Борисов бил мишена на заговор за убийство. Това успял да научи един вестник и всички се скъсват да го цитират с вярното усещане, че говори от името на самата потенциална мишена. Мишената обаче загадъчно мълчи насред голямото говорене по темата. А онези, на които им е работа да знаят, направо отричат. Шефът на националната служба за охрана ( НСО) Димитър Димитров не бил чувал за подобна заплаха, сподели той пред БНР. Можеше да заяви, че не коментира. Но избра да каже, че не е чувал. Което си е пряко разграничаване от твърдението на вестника.

Кой лъже: в. „24 часа“ или Димитър Димитров?
По аналогия – друг подобен пример. Написах в книгата „Президент на РъБъ“, че президентът Първанов е изпратил като рекетьори служители на ДАНС да заплашват певицата Мариана Попова и да я принуждават да даде серия от интервюта ( което и става), за да отрича за нейна връзка със самия поръчител на тази акция. Дори намекнах, че тази операция вероятно е ръководена от Алексей Петров, който е в ръцете на разследващите и те биха могли да го попитат. Повторих това по „Нова телевизия“ в едно и също предаване, в което Мариана Попова, вместо да ме заклейми ( ако не съм прав), заяви, че не коментира. С което потвърди думите ми.

Кой е прав и някой ще забележи ли това?
Кметът Лечков отрече да е показвал среден пръст на столични полициаи и думите му се приеха на вяра срещу думите на униформените. Но няма как и едната, и другата страна да говори истината.

Кой лъже и на кого му пука, особено след като най-популярният политик, министър Цветанов, демонстрира извънредна привързаност към невинността на сливенския кмет? По този начин той посочи като лъжци пътните полицаи, но не ги санкционира.

Истината отново е престанала да има значение у нас. Така беше много години, с изключение на онези „шантави времена“, когато хората пееха по площадите „Комунизмът си отива“. Колко прав беше Васко Кръпката, че си отива. Не е казал, че си е отишъл. Пък и ни отива да ни лъжат, щом търпим.
Иво Инджев/ivo.bg