Точно според изкривената предизборна логика политическата зима в България се оказва все по–гореща. Засега по-наблюдателните отчитат предимно сгъстения график на представителните прояви, които са първият индикатор, че предстоят много важни събития. Под повърхността, разбира се, клокочат съвсем други процеси, които по правило нито са нови, още по–малко могат, да се считат за неочаквани. Въпреки специфичните особености на отделните политически сили тенденциите, наблюдавани от години, се оказват или трудно обратими или категорично необратими.

Сочената като фаворит за предстоящите парламентарни избори българска левица и по-специално БСП, като че ли предизвиква най-полярни оценки. Към дейността на тази партия практически равнодушни няма. Според социолозите БСП има твърдо ядро привърженици, достигнало тавана си на мобилизация и също толкова твърдо ядро, което не я одобрява. Оказва се обаче, че характерните за българския политически живот тенденции не подминават нито БСП, нито левицата като цяло.
Вътрешнополитическите проблеми на тази партия се очертават като все по-сериозно предизвикателство за ръководството й. И тук няма как да не се възхитим от традициите на БСП, ако отчетем безпристрастно броя, силата и опита на конкуриращите се вътрешнопартийни властови центрове. Все по-очевидно става, че президентът Георги Първанов играе по своя писта. Младото политическо ръководство на партията, олицетворявано от Сергей Станишев все повече настоява (и правилно) за нови лица. От провинцията идват съвсем други сигнали – ключови партийни организации работят на феодален принцип, съпротивлявайки се срещу всяка промяна в статуквото. На четвърта страна е крупният червен бизнес. Точно в този случай миризмата на петрол трудно може да бъде измита, но в края на краищата за никого не е тайна, че най-тежката артилерия от опитни и информирани БСП-кадри е именно в бизнес елита.

Не е тайна и още нещо! В ключов град като Варна всички основни вътрешнопартийни властови центрове в БСП си дават битка за влияние. От години в морската столица върви едно общо-взето доста опростенческо тълкуване за представяне на очевидното напрежение между областното и градското ръководство на социалистите. Вярно е, че основната разделителна линия минава точно от там и касае цялата организация (младежките организации на БСП, депутатите, общинари и т.н.). Вярно е, и че един от основните въпроси, разделящ специално варненската партийна организация на БСП е отношението към приоритетното обслужване на корпоративни интереси.
Но не в това им е проблема. Дълбоко в себе си и едните, и другите, и третите, са наясно, че даже БСП да спечели изборите, искат или не искат, ще им се наложи да споделят властта.

Въпросът за съюзника винаги е бил основен в българската политика.
БСП не е нито първата, нито последната партия, пред която този въпрос стои.
От решението му зависят невероятно много неща. При това, ако в центъра се играе прагматично и като по правило “на едро”, в провинцията нещата са многократно усложнени от лични отношения, непрофесионални оценки и дребнави интриги.
Ако прибавим и специфичната византийска традиция, тровеща от векове не само политическият, а и социалният живот в градовете по цялото Черноморие (не случайно народът е кръстил Варна Гагаузландия, а Бургас е Кьор-Бургас), очертаващата се пред БСП-Варна задача се оказва особено сложна.

Няма да е пресилено, ако се каже и още нещо - много често партньорските предпочитания (всъщност, почти винаги) са свързани с… общ генезис, общо минало или общо професионално израстване. 15 години не са толкова много и ако човек е наблюдавал внимателно, изобщо няма да бъде учуден от факта, че градският председател на БСП има едни предпочитания, а областният залага на съвсем други, депутатите (в БСП-Варна никога не забравят, че Красимир Премянов винаги е бил НЕзаобиколим вътрешнопартиен фактор) играят на съвсем друга писта, а неформалните червени бизнес и информационни центрове (лявата част от “Отворено общество”, Варненския свободен университет и т.н.) много отдавна живеят свой собствен живот, в който на първо място стоят… собствените им интереси.

И тук не можем да не наблегнем отново на феноменалния факт, че цялата тази кипяща смес от амбиция и алчност не е прекипяла публично. За разлика от превърналия се в мазохистичен ритуал бесен канибализъм, който наблюдаваме в дясно, при социалистите по-голямата част от интригите остават под контрол. Като по правило когато млад СДС-депутат (със спорно партийно членство) отиде на разговори с отговорен представител на левицата и предлага услугите си за общ фронт на СДС и БСП във Варна срещу НДСВ, информацията скорострелно изтича именно от СДС. Ако от БСП изтече нещо, то това става или много по–късно, или случайно, или… съвсем не случайно.

Между другото, посоченият случай с младичкия СДС-депутат е много характерен. Общото синьо-червено членство в неформален информационен властови център предполага сходство и на интересите, и на… предпочитанията за партньорство.
Като прибавим очевидният старчески егоизъм, обладал другия син варненски депутат (на тази възраст депутатския мандат е като чукането – ако изобщо се случи - за последно му е), за никого във Варна вече не е чудно, че СДС се превръща в кръпка.

Есенцията на интригата обаче е при червените.
На тях им е ясно, че НДСВ специално във Варна има силни позиции. Тоест, ако не се случи нещо неочаквано, НДСВ е единственият пряк конкурент на социалистите. Очевидно е, че от ляво следят с интерес аматьорските изпълнения на сините варненски депутати с оглед негласна реализация на възможности за сътрудничество.
Целта е ясна!
Въпреки че денонощно се опиват от собственото си величие и незаменимост по-опитните провинциални политици са на ясно, че истинската битка е в София. Целят се синхронизирани действия с оглед възможности за натиск при съставянето на депутатската листа на НДСВ.
На всички им е ясно (и на БСП, и на НДСВ, и на СДС, и т.н.), че от София картината изглежда доста различна. Сдържаността на повечето от националните политически лидери - и в дясно, и в ляво е понятна – утре може да се наложи коалиция точно с НДСВ. При това вероятността за нещо такова, никак не е за подценяване. Местното облайване на публичното пространство даже във важен град като Варна, никога не е било от решаващо значение за управлението на страната, но може да се окаже грешка със сериозни политически последици за лаещите.

По принцип политиката е като всеки друг занаят - изисква се талант, въображение, трудолюбие и опит.
Липсата на качества особено когато е съчетана с по-голяма от необходимото активност, води единствено до крайности и излишества.
Кому е нужно!

Антон Луков