Малцина днес си спомнят, че именно адмирал Христо Контров беше онзи български военен, благодарение на чиято добра воля в България пристигнаха първите американски военни. Даже Мони Паси в онези времена внимаваше какво говори по адрес на НАТО. Още по–малко са хората, които си спомнят, че адмирал Контров беше шеф на предизборния щаб на втората президентска кампания на Петър Стоянов във Варна и Варна беше едно от малкото места в страната, където Стоянов размаза Първанов-Гоце с 20 % преднина. Свидетел на всички тези събития е тогавашният кмет на Варна Христо Кирчев. Кирчев обаче мълчи. Просто няма личен, егоистичен интерес да говори и това изчерпва темата. Разбира се, няма да замълчат всички онези, които в наши дни имат възможност да уязвят честта и достойнството на адмирал Христо Контров. Поводът е ясен - оспорването от страна на варненския областен управител на решението на Общински съвет-Варна за признаването на арменския геноцид.

Контров, безспорно, е в неудобна позиция. Няма християнин на този свят чието сърце да не скърби при разказът за онези кървави събития, довели до насилствената смърт на стотици хиляди арменци-хриситяни. Само че адмирал Христо Конторв е областен управител на варненска област в началото на 21 век, а не в началото на 20 век и той няма нищо общо, нито с палачите на арменците, нито с Мала Азия. За съжаление този простичък факт очевидно е подробност за онези, които твърдо са решили да стъжнят живота на адмирала.

В крайна сметка, адмирал Христо Контров има само един изход от ситуацията - да остане лоялен към убежденията си. Ще му струва много. И все пак... враговете му така и така са много. Поне ще си преброи приятелите.

Между другото, възможен е и компромис. Ако се приеме, че нито областният управител, нито общинският съвет имат правомощията да се произнасят по външнополитически въпрос, какъвто по същество е въпроса за признаването на Арменския геноцид, то тогава най-разумното решение изглежда референдум. Прякото волеизлияние на варненци не може просто така да бъде пренебрегнато от която и да е от двете спорещи страни.

Може би това е единственият нормален начин страстите да се уталожат и си заслужава поне да бъде обсъден.
Антон Луков