Темата за все по-зловещите щети, които алкохолът и наркотиците нанасят на българското общество, на пръв поглед не слиза от страниците на печатните издания, вие се в репортажите и блика от публицистичните предавания в електронните медии. Тревожната статистика, че у нас има близо 400 000 алкохолици и най-малко 40 000 наркомани, се подкрепя и от изследвания, че най-засегнати от този бич на века са младите хора.

Почти няма момче или момиче над 16 г., което да не е имало безпаметни напивания, често придружени с ритуално пушене на "трева".

Отравянията с алкохол и хапчета или с амфетамини и свръхдоза хероин са добре позната практика за токсиколозите в цялата страна. Те спасяват закъсалите тийнейджъри или студенти - немалка квота от злоупотребяващите, но за момента. Лекарите обаче не могат да направят нищо друго, освен да ги "изчистят" от погълнатия боклук и да ги пуснат да си вървят по домовете.
Най-лошото е, че обществото ни не проумява колко големи са станали бутилката и спринцовката, по-големи от домовете ни и от семействата ни. И как унищожават не само бъдещето на нацията ни, но и майките, бащите, братята и сестрите на потъналите в блатото на зависимостта. За съжаление не се разбира, че един от най-преките пътища за "зарибяване" с хапчета и наркотици е редовното пиене. В народопсихологията все още битува становището, че е по-добре да гаврътнеш няколко ракии, отколкото драже с успокоително хапче, за да релаксираш или да забравиш проблемите на ежедневието. Семейната практика малките деца да наблюдават радостното или скръбното опиване на родителите си по-късно им създава рефлекс да посегнат към чашата или другото - в труден момент.

Оправданието на жертвите е, че искат да "се изключат" от реалността, но на следващия ден или след време тя става все по-отчетливо трагична за този, който злоупотребява.

Идват болките в главата, треперенето на ръцете и краката, себеобвиненията, депресиите и повторното посягане към дрогата.
Самият спор за ограничаването на рекламата на алкохол, който бе широко застъпен не от друг, а от тези медии, които печелят от рекламата му, ведно с производителите и вноителите, не е толкова важен.
Определяща е позицията на държавата, респективно на законодателството и здравеопазването ни към лечението на болните. На фона на усещането у младите хора за безперспективност и липсата на реални шансове за професионална реализация, дори след завършване на университетско образование, е логично търсенето на нестандартен отдушник. Компанията в училище или приятелите биват често навестявани от дилърите на трева и хапове. Затова парите, давани от родителите за разходи - книги, храна, наеми и прочие полезни харчове, потъват в техните джобове.
В същото време законодателят криминализира т.нар. еднократна доза наркотик и за една цигара марихуана задържаният попада в полицията. Реална е и възможността съдът да го изпрати в затвора. Пред варненски медии преди седмици Антон Станков, министър на провосъдието, заяви, че парламентът е променил Наказателния закон, без да се консултира с неговия екип и че си дава сметка, че половината обитатели на Студентски град в София може да влязат зад решетките. Репресивните мерки, както и свръхлибералните, не дават положителен резултат, сочат изследванията в Европа и по света, каза още министър Станков. И допълни, че проблемът с наркозависимостта е медицински, а не законов.
Докато продавачите на дрога и техните високопоставени босове волно се разхождат из страната та чак до Аруба и са недосегаеми за правосъдието,

за лечението на зависимите от наркотици и алкохол няма дори клинични пътеки.

---

Продължава тук…