Така наречената “обединена” опозиция, както хората наричат съглашението между костовисти & комунисти, продължава да насища българския политически живот с отвратително злобни нападки. Смешното в случая е, че напоследък тази злоба бе подхранена от нелепата вяра и на едните, и на другите, че кокалът вече е… на една ръка разстояние. В тяхното съзнание властта е точно това – кокал. Кокал и нищо друго.

Между другото, самият факт, че са си повярвали, говори за интелектуалните им качества. Получава се самовъзпроизвеждаща се поредица от глупости, които следват една след друга - умниците са си повярвали, че властта е близо и това ги пришпорва да злобеят с пяна на уста. Пришпорването пък от своя страна подхранва вярата им, че още малко и…и…и… работата, аха, да стане.

Истината, както винаги, е пред очите им, но те упорито не желаят да я припознаят.
Кризата в парламента е следствие не на нещо друго, а на вътрешен конфликт сред партньори, произлезли от една и съща партия, в случая - НДСВ. Защото Новото време е точно това – политически субект, произлязъл от НДСВ. И тук му е мястото да отбележим нещо много важно. Царят даде нагледен урок по дипломатични умения. За първи път в най-новата българска история, при раздяла между политици, скандалът се оказва преодолим.

Няма защо да се вглеждаме в истериите около напускането на БСП и СДС през годините! Достатъчно е само едно изречение - Иван Костов и садистичната му омраза му срещу СДС нямат аналог не само в българската, ами и в Европейската история.
НДСВ и Новото време обаче се разбраха. На пук на балканско-българската политическа традиция двете части от едно цяло се събраха, относително безпроблемно. Очевидно е, че ключовата дума тук е компромис. И двете страни са направили необходимите отстъпки, които освен всичко друго, са се оказали и… достатъчни.

Костовисти&комунисти обаче не виждат нещата по този начин. Дебелашката замяна на думата компромис с цена е типично точно за майсторите на алъш-вериша, които по стечение на обстоятелствата оглавяват и “обединената” опозиция. Просто хората си задават въпроси от рода на “Помощта” от Лучански за фондация “Бъдеще за България” компромис ли или е цена? Или пък петрола на Саддам - братска и безкористна интернационална помощ за БСП ли е?
По тези теми наистина си заслужава човек да пита и да говори за цена.

Успешното преодоляване на вътрешно коалиционен проблем (или проблеми) обаче, няма нищо общо с някакво си ценообразуване.
Всичко е въпрос на гъвкавост и взаимни отстъпки.
Това е.
Не е сложно, но някои хора от “обединената” опозиция трябва не само да го разберат, ами и да овладеят разклатените си нервички.

Разбира се, костовисти&комунисти могат да продължат със злобеенето си. Живеем в свободна държава и всеки може да плещи пред медиите каквито си иска глупости.
Вярно е, че Царят и НДСВ станах първа политическа сила (според социолозите), но винаги може да се направи още нещо по въпроса.
“Обединената” опозиция има грижа за това.

Как беше - “Кобургът е безотговорен, не зачита правилата на парламентарната демокрация, НДСВ са лаици, Милен Велчев е корумпиран, Николай Василев е не знам какъв си и т.н.”?
Хайде, сладури от “обединената” опозиция, само толкова ли можете?
Колкото повече, толкова повече!

Антон Луков