Защитниците на ядрената енергетика твърдят, че тя е отговор на тревогите за предизвиканите от човешката дейност промени в климата. Но все повече въпроси се задават относно това дали добивът и преработката на уран за гориво за централите, чието търсене се очаква бързо да расте, всъщност не води до още повече замърсяване с въглеродни емисии.

Производството на енергия от ядрени мощности отделя едва една петдесета от въглерода, който се изпуска при изгарянето на изкопаеми горива. Делът й като принос във въглеродните емисии обаче расте, поради което и еколозите, и някои правителствени доклади сочат, че енергията от вятър и други възобновяеми източници е далеч по-привлекателна като решение.

От десетилетия ядрената индустрия е критикувана поради притеснения за безопасността. През последните години към това се прибавиха нови нападки - този път за заплахата за климата, която тя носи по енергийната верига.

"Атомът само отклонява вниманието в дебата за климатичните промени. Има по-безопасни, по-сигурни алтернативи - повишаване енергийната ефективност и залагане на възобновяеми източници като част от суперефективно децентрализиране на енергийната система", коментира пред Ройтерс Бен Айлиф от "Грийнпийс".

Макар в земните недра да има относително големи запаси от уран - около 600 пъти повече от тези от злато - повечето от залежите с висока концентрация вече са открити и се използват, което кара минните компании да разработват по-ефективни, но и технологично по-сложни методи или да се обръщат към залежите с ниско качество. И двете неща изискват едно и също нещо - повече, много повече пари.

Един от примерите, посочвани от Ройтерс, е проектът "Сигар лейк" на канадският и световен лидер "Камеко" в провинция Саскечуан. Обектът е с все повече проблеми заради често наводняване на подземните забои на находището, което би трябвало един ден да осигурява една десета от световните добиви на уран.

Трудностите принудиха "Камеко" да отложи старта на производството там от 2007 към 2011 г., но анализатори прогнозират, че по-вероятно е да има още едно отлагане - за 2012-2013 г.

"Предполага се, че ядрената индустрия ще увеличи приноса си за опасните въглеродни емисии по линия на разработването на нискокачествени уранови находища", обяснява Тони Джунипър от организацията "Приятели на земята".

Урановите мини край Рейнджър в Австралия, собственост на световния гигант "Рио Тинто", са пример за това. Тук всеки тон уранов оксид, добит през 2006 г., е довел до отделянето на 17.7 тона въглероден диоксид. През 2005 г. съотношението бе 13 тона на тон уранов оксид.

От компанията твърдят, че нарастването се дължи на лошото време, което пречи на достъпа до сложни участъци, както и на увеличаване на капацитета на мината. "Рио Тинто" настоява, че полага сериозни усилия да намали въглеродните емисии.

През 2006 г. добивът на уран от Рейнджър е бил 4748 тона. Това означава, че в атмосферата са били изпуснати 84 хиляди тона въглероден двуокис. Целият бизнес на минния гигант годишно произвежда 28.3 милиона тона въглеродни емисии.

Въпреки тези данни от индустрията Кларънс Харди - секретар на Австралийската ядрена асоциация и президент на Тихоокеанския ядрен съвет, казва, че природозащитниците грешат в критиките си и че атомната енергия е относително чиста.

"Въглеродните емисии от ядрения цикъл са много малки. Не са нулеви, но са ниски в сравнение с тези от изкопаемите горива и дори спрямо тези от водноелектрически централи", казва той пред Ройтерс.

За целия технологичен живот на една атомна централа въглеродните емисии са между 10 и 25 грама въглероден двуокис на киловат, т.е. една стотна от това, което бълва една ТЕЦ, допълва Харди.

"Дори ветрогенераторите и слънчевите панели дават повече въглеродни емисии от целия ядрен цикъл - от добива на уранова руда до съхраняването на отработеното гориво, радиоактивните елементи и облъчени съоръжения", настоява той. Според него трябва да се имат предвид голямото количество стомана и бетон - изискващи много енергия продукти - необходими за другите енергийни индустрии.

Данни от Великобритания обаче сочат друго.

Документ на парламентарната служба по въпросите на науката и технологиите относно въглеродните емисии на ядрения сектор сочи 5 грама въглероден двуокис на киловат. Това е същото като изпусканото от вятърна централа в открито море и повече от 4.64-те грама за такава на брега.

На световната конференция за климата в индонезийския град Бали миналата година учени настояваха за спешни мерки в следващите 10-15 години за избягване на въглеродния пик. В този смисъл строежът на АЕЦ не е решение, защото е бавен - отнема дълги години, понякога повече от 10.

"Дори от утре да започнем да увеличаваме дела на ядрената енергия, това няма да ни помогне, защото ще трябва да чакаме твърде дълго ефекта от новите реактори. Истинският отговор е повече възобновяеми енергоизточници и повече енергийна ефективност", посочва Джунипър.

АЕЦ в Европа и по света

* ядрените централи осигуряват 16% от световното потребление на ток и 34% в ЕС

* 15 от 27-те страни в ЕС имат АЕЦ; Франция е с най-голям ядрен сектор - 73% от електричеството идва от реактори

* САЩ имат най-много АЕЦ в света - 104 действащи

На 34 АЕЦ се строи в момента

* 1 в Аржентина - "Атуча" край столицата Буенос Айрес

* 2 реактора в България на площадката край Белене

* 5 в Китай, включително два в Тайван

* 1 във Финландия край Олкилуото, който трябва да заработи през 2011 г., строят го френската "Арева" и германската "Сименс"

* Франция строи един реактор във Фламанвил в Нормандия, трябва да е готов в 2012 г.

* 6 реактора се строят в Индия в добавка на вече работещите 17; страната планира още 7

* Иран строи АЕЦ в Бушехр на брега на Персийския залив под строг международен надзор и непрекъснато напрежение със Запада

* Япония строи една АЕЦ край Токио, която е забавена с около година за 2015-2016 г. заради по-строгите изисквания за сигурност

* Южна Корея строи три реактора

* Пакистан изгражда един реактор в Кундиан, провинция Пенджаб, с който страната ще има три

* Русия строи 7 в добавка на вече съществуващите 31 и помага на Китай и Иран

* 2 се изграждат в Северозападна Украйна

* САЩ строят една нова АЕЦ в щата Тенеси

Ядрената енергия в Европа

* Диаметрално противоположни подходи вътре в ЕС - Германия и Швеция се разделят с реакторите си, докато България, Румъния и Словакия строят нови

* финландският 1600-мегаватов реактор в Олкилуото е тест за ядреното бъдеще на съюза - трябваше да заработи в 2009 г., но е отложен до 2011 г., защото строителството върви бавно

* при завършването си "Олкилуото-3" ще струва 3 млрд. евро; той ще е най-мощният в света и първият в Западна Европа за повече от десетилетие

* френският реактор във Фламанвил ще е третият на площадката и 60-те в страната; при президента Саркози Франция усилено предлага в чужбина ядрени мирни технологии

Визитата на Владимир Путин в България на 17-18 януари е повод отново да обърнем внимание на руския ядрен и енергиен сектор, който е острието на новата външна политика на Москва. През следващите две седмици "Дневник" предлага в поредица статии първо за опитите за атомен ренесанс в Русия и за интересите около петролопроводите и газопроводите. Започнахме с описание как Кремъл сглобява под една шапка цялата индустрия за т.нар. мирен атом на Русия. Във вторник разказахме за шеметно растящите цени на урана. Днес продължаваме с анализ наистина ли АЕЦ са "зелена" алтернатива в защита на климата.
в-к “Дневник”, 8 януари 2008г.