Случаят “Бончев” дойде дюшеш за най-ретроградните милиционерски среди в България. Кога, ако не сега, ще се чуят най-силните гласове, настояващи за “професионализъм” в редовете на МВР и службите. И кой, ако не цивилното политическо ръководство на МВР, трябва да излезе “виновно”, “страхливо” и “некомпетентно”.

Носталгията по твърдата ръка започва да приема конкретен образ. Може би по-точното понятие е спомен, а не образ. Споменът за онази организация, управлявана от Димитър Стоянов (Димитър Иванов Стоянов е български политик от Комунистическата партия (БКП). Той е министър на вътрешните работи на България от 1973 до 1988 г.).
Ужасното в ситуацията е, че случаят “Бончев” е просто повод. Поредният!

Всъщност, става дума за процес, който е изключително извратен по своята същност. Прави се опит промените в българското МВР да бъдат сведени до… завръщане към “славното” милиционерско минало. Еталонът е онова, старото МВР и властта на пагона.

А би трябвало да е обратното!
Милиционерите във всичките им разновидности (даже онези от “Монтерей”) би трябвало да осъзнаят, че промяната в МВР е неизбежна.

В нормалните държави министърът на вътрешните работи е цивилно лице и носи политическа отговорност.
В нормалните държави полицаите помагат на хората, а не се стремят да ги контролират.
В нормалните държави дейността на службите подлежи на стриктен контрол.

Забележете! В повечето случаи, когато се обсъжда темата за промените в българското МВР, много рядко се говори за отговорност, никога за контрол и винаги се търси… вина!
Естествено, на първо място в списъка с най-страшните вини е демокрацията и свързаните с демократичните процеси в България нови правила. Милиционерите се дразнят даже от анемичната промяна в считаното за тяхна лична собственост МВР.
Точно на фона на случая “Бончев” обаче излезе цялата истина.

Капсулираната българска милиционерска каста не е готова да посрещне новите реалности в България. Нашите милиционери просто нямат необходимите знания. Очевидно е, че нямат и опит в реална обстановка.
По случая “Бончев” съвсем очаквано се стигна и до молба за помощ от Скотланд Ярд.

На този фон е смешно да се слушат “компетентните мнения”, излезли от устата на бивши нашенски експерти, бивши командоси, бивши разузнавачи, бивши главни секретари и т.н. Боже! Колко много бивши имало в милата ни родина! Че то май няма действащи? Или как беше - няма бивши милиционери - всички са действащи!

В същото време … онези от… Скотланд Ярд? Те не говорят много!
Вероятно, защото приличат на истински полицаи.
И са истински полицаи.
Антон Луков