Предлагаме на вашето внимание едно скорошно интервю, осъществено от Мадлен Иванова - български студент, пътувала в Гърция с една колежките на Константина Кунева.


- Какво е състоянието на Константина* Кунева в момента?
- Едното й око е изгубено изцяло, а на другото са направили една присадка. Тя не вижда много добре с него, но може да различава очертания, сенки и малко цветове, което значи че засега окото се възстановява добре. Проблемът е по-скоро във вътрешните й органи. Погълнатата течност или пари от киселината в последствие са нанесли изгаряния по хранопровода.

Преди два дена тя беше подложена на една много тежка операция - сложиха й изкуствен хранопровод, за да може да се храни самостоятелно. Усложнения може да има в последствие затова засега всички изчакваме да видим как ще се развие. Първите два - три месеца никой не влизаше при нея, освен майка й, ние я оставихме на спокойствие да реши кога да ни приеме.

Преди няколко дена я посетих в болницата... Неузнаваема е. Има обгаряния по цялото лице й е претърпяла няколко пластични операции. В бъдеще вероятно ще се правят и други. Придобила е образ, но разбира се лицето й не е това, което беше. Като цяло Константина се държи и е силна духом. Тя знае, че отвън има много подкрепа, което е много важно. Получава информация непрекъснато, адвокатите разговарят и с нея и с майка й.

- Има ли директни обвинения и улики към нападателите?
- Трудна работа. Константина е видяла двама от нападателите и е дала показания и описания, но това са непознати за нея лица. И тъй като ги е видяла са се погрижили да не вижда, защото и да ги намерят, тя не може да ги разпознае. Но когато са я заляли с киселината, тя ги е преследвала. Представете си какъв дух има. Аз бих се побъркала, а
Константина е станала, догонила единия и му казала: Защо ми го направи това? Какво сам ти направила?

- Помага ли някой финансово на Константина и нейното семейство в този тежък момент?
- Константина има осигуровка, но всички допълнителни разходи се покриват от нашето държавно предприятие, към което работим –ИСАП.

- Как се почувствахте когато разбрахте, че Константина е била така жестоко нападната? Уплашихте ли се?
- Разбира се. Това беше едно предупреждение към всички, които работим в тази фирма, да си затваряме устата.

- А защо точно Кунева избраха?
- Защото по това време Кунева беше член на съюза на ПЕКОП и тъй като е на изборна длъжност към профсъюзна организация, нямат право да я изгонят от работа. Това я държеше и я закриляше. При всички останали случаи просто те гонят от работа и с това въпроса е приключен. Проблема с Константина беше че работодателите, каквото и да напъват, те не могат да я изгонят от работа. А Константина отправяше обвинения към държавните организации и беше една спънка.

Опитаха се да я купят- предложиха й високопоставена работа във фирмата като отговорник смяна с много висока заплата. Тя отказа и продължи да се занимава със синдикална дейност. И така те видяха че няма начин нито да я купят, нито да я спрат и решиха да я спрат по най-жестокия начин начин, като й затворят и очите и устата.

- Какви по-точно са обвиненията към ИКОМЕТ от страна на вашия синдикат и как се разрасна този конфликт?
- Законите в Гърция като цяло са малко объркана работа- има много нови закони и подзакони и всеки ги чете и си ги разбира както си иска. Фирми като ИКОМЕТ са частни фирми, които имат договор с държавни предприятия и получават пари от тях, за да наемат работници и да организират работата по обекта. И така държавни средства преливат в частни ръце.

По принцип законът в Гърция е за по шест часов работен ден без почивка. За осем часов работен ден се полага 20 минутна почивка през деня. Но е вкаран друг закон, според който частните фирми могат да се договарят с работника и да определят сами условията на работа, Което ще рече при шест часов работен ден за петдневна работна седмица се полага осигуровка за тежък труд, затова и няма почивка.

При една устна уговорка с работника обаче, частния работодател уговаря една почивка от по 30 минути. По този начин се получават вместо по 30 работни часа на седмица, 25 и нещо, за което на работника вече не се полага тежка осигуровка, ами обикновена. В същото време обаче договора между държавната и частната фирма е да плаща тежка осигуровка. И парите за тази осигуровка си отиват при частника. И всъщност цялата история започна да се разплита от там.

И така, Константина започна да търси информация и ние го довършваме в момента. Когато има някаква подадена жалба от работник към държавната институция по контрол на трудово-правните отношения, те веднага предупреждават частната фирма и работника бива изгонен от работа. За да не се намесва синдиката на Кунева, частната фирма създаде свой собствен работнически профсъюз. Което значи, че когато има някакви трудово-правни неуредици, те казват, че фирмената организация на работниците не вижда такива неуредици и че те ще се погрижат за проблема. Оттам нататък станаха и проблемите.

Тази фирмена профсъюзна организация излезе на преден план и започна да пропагандира сред работничките: Вижте момичета ние имаме проблем с профсъюзната организация на Кунева, която иска да затвори фирмата и вие ще останете без работа.

Когато кажеш на 300 човека, че сте останат без работа ги хваща паника. Сега тези неща продължават макар и да са по-малко. Непрекъснато хвърчат някакви странни листчета за подписване от работничките. Но в крайна сметка след цялата тази дандания спряха почивката и сме на шест часов работен с осигуровка за тежък работен труд. Но впоследствие фирмения профсъюз започна да контролира работничките и да ги заплашва, че сега не им се полага почивка ако ги видят да почиват дори за малко ще ги уволнят. При което някои от момичетата се уплашиха и решиха че предпочитат да се откажат от осигуровка за тежък работен труд, но да имат 30 минутна почивка.

Де факто сега се разделихме на два фронта. Нормално е за шест часа човек да има по 5 минути за една закуска. Смените са сутрешни, при което всеки човек огладнява по някое време и трябва да хапне нещо, но тези почивки не са официални. И в крайна сметка чистачки сме, а не доктори, не сме в операционната.

- Вашите колежки също ли са емигрантки?
- Интернационал сме - Гърция, Румъния, Бангладеш.

- Мислите ли че има някакъв шанс да се спрат частни фирми като ИКОМЕТ?
- Много трудно, защото се е сраснала с държавните организации. Ние вече от 3 месеца се опитваме да спрем договора. Поне заради това, което се случи на Константина- не може да се докаже кой го е направил, но се чу, че е намесена фирмата, че има някакъв скандал - трябваше за едната чест да спрат договора с ИКОМЕТ.

- Вие как решихте да дойдете да работите и живеете в Гърция?
- Аз дойдох 95-та в Гърция. Тогава имаше криза в България, нямаше работа, тръгнахме към Гърция, тук беше по наблизо, установихме се в Атина. Ние започнахме да работим първо в къща. Тук има една такава система да се грижиш за възрастни хора и да живееш заедно с тях. В началото дойдох с приятели, без да знам езика и много по късно цялото ми семейство се премести да живее тук, сега семейството ми е тука, всички са тука. Дъщеря ми завърши, сина ми работи тук. Никой от нас няма гръцко гражданство, но имаме разрешително за работа.

- Как минава едно ваше денонощие?
- Както навсякъде другаде. Ангажиментите след работа са като в България. След нощната смяна трябва да сготвя, да изпера.

- Как се стигна до основаването на ПЕКОП?
- Съюзът започва дейност през 1998 година (още преди да дойдем ние) от нуждата някой да защитава правата на работниците. Константина първа започна да търси дали има такива организации, намери адреса и се записа. Ние първоначално не посмяхме да се запишем, тъй като дотогава всички, които се бяха записвали, бяха уволнявани. Но след като стана това с Константина се надигна една голяма вълна и хората започнаха да търсят помощ и да се обединяват, за да преодоляват проблемите.

- Какви ще бъдат следващите стъпки на синдиката, как виждате бъдещата му роля?
- Ще започнем да се обединяваме. Обединение трудно може да се каже, но поне да работим заедно в една насока. Трябва да си подадем ръка и всички тези, разпръснати по ред различни партийни интереси, профсъюзни организации трябва да почнат да работят заедно за защита правата на работниците.

- Смятате ли че студентски и младежки организации би трябвало също да се включат активно?
- Не само трябва, ами е задължително, защото това е тяхното бъдеще. Така че, ако те не издействат това на което ще стъпят в бъдеще, утре ще е много трудно. А никой няма да ви го даде на готово. Поне това научих от живота тука - за всяко нещо трябва да се бориш. Може да не го постигнеш, но когато един ден се събудиш, ще си кажеш, не успях, но поне опитах.

- Как реагира вашето семейство на вашата ангажираност?
- Страхуват се...

- Вие лично получавали ли сте заплахи?
- Не, защото аз не се крия. Аз съм много пряма и директна. Константина, като че ли направи една грешка - тя тръгна съвсем сама. От една страна, за да не навреди на другите. От друга мислеше, че може да постигне нещо по законен път. Тогава нямаше и много последователи и да бъдем честни малко хора щяха да я последват. Но на практика се оказва, че сам човек трудно може да пробие.

- И все пак смятате ли че загубихте или спечелихте след това което се случи с нея?
- Спечелихме. Спечелихме една вяра в бъдещето, една вяра, че човек, макар и сам, може да разтърси една голяма организация, което ще рече, че просто трябва да се работи в тази насока. Никой да не се оставя да го мачкат и тъпчат.

- Какво ще се случи на 2 април в Гърция?
- Свикана е генерална стачка на работниците в публичния сектор в цяла Гърция. Твърде вероятно е да се блокира всичко в този ден. Оттук нататък ще има една голяма вълна, ако нешо не се промени в този свят. Виждам че по-голямата част от парите на човечеството са се съсредоточили в ръцете на малко. Преди години печалбата беше в горивата, след това наркотици и оръжия.

Сега обаче най-голяма е печалбата от евтината работната ръка. И изглежда, че насоката е в бъдеще е да се печели чрез експлоатация на човека като работна единица. И предполагам, че дейността на всички международни организации трябва да е главно насочена към този проблем.

И според мен тази финансова криза е предизвикана нарочно, за да може работника да се стресне, да се уплаши да не изгуби работата си и така да се прокарат нови закони. И това се случва по целия свят. Аз не съм и очаквала, че ще живея на такива бързи обороти, както сега. Но трябва да се довършат някои неща и най-вече го правя за младите.

------

*По паспорт Кунева е Костадинка. В Гърция я наричат Константина.
/bulgaria.indymedia.org