Божидар Димитров

МАЛКО преди Коледа получих подарък от Министерството на културата. Там отупаха брашнения чувал на бюджета и ми платиха сметката за отопление, които газовата компания - монополист поиска авансово за месец напред.
Националният исторически музей чрез собствените си приходи общо взето връзва конците със сметките си, но номерът с авансовото плащане наистина ме постави в шах. Облекчен поне до края на годината от сметки, реших и аз да направя коледен и новогодишен подарък на българите - безплатен вход за музея на 22, 23 и 30 декември.
Някъде към 9,30 часа на 22 декември погледнах от последния етаж на музея към входа и замръзнах. По двете доста широки алеи се движеше плътен поток от хора и краят му не се виждаше, потънал в сутрешната мъгла. И така до края на годината. Музеят бе препълнен плътно с хора не само в безплатните, но и в “платените” дни. По полицейския метод, с който се изчисляват демонстрантите (2 души на кв.м), установихме, че музеят е посетен в безплатните дни от около 120 000 души, а заедно с платените от общо около 200 000 души.
За сравнение: НИМ за една година се посещава от около 250 000 души, а музеите в центъра на града пък от 50 - 60 000 души годишно.
Какви са обясненията за това коледно чудо? Първите обяснения потърсиха набедени “народопсихолози”. Българинът е така устроен, писаха те по медиите, че шамари да бият някъде безплатно, светкавично и доброволно ще се наредят на опашка. Да, но не. В платените дни потокът бе само с една трета по-малък от неплатените дни.
А билетът в НИМ не е евтин - 10 лв. Самото идване до НИМ също е разход. До музея няма обществен транспорт и идването е само с кола. Огромният паркинг бе запълнен плътно с коли, а също и т.нареченото “летище” и част от Околовръстния път.
Привлече ги магическият блясък на златото на траките, казаха други. Вярно, бях съобщил, че в НИМ са се събрали по една щастлива случайност всички златни тракийски съкровища.

Обикновено едно, две или всички пътуват по разни изложби у нас и в чужбина. Сега тъкмо всички се бяха върнали от една супер изложба в Москва, която шашна виждащите какво ли не от световното културно наследство руснаци. Там наистина като интерес тракийското злато затъмни дори изложбата “Златото на инките” и предизвика благородна кавга между водещи московски музеи кой точно можел да изложи по-добре тази изложба.
Но това обяснение е вярно само отчасти. Основната маса от посетителите разгледа целия музей, т.е. цялостната история на България. Братята Кубрат и Тервел Пулеви демонстративно разгледаха първо залата на Средновековна България, снимайки се за медиите естествено пред съкровищата на кан Кубрат и кан Крум.
Изпълнена до краен предел бе и залата на Третата българска държава, докъдето посетителите на НИМ обикновено не стигат, тъй като (доказано е научно от музеологията) рецепторите им вече не приемат информация, запълнени от видяното в античните и средновековни зали.


Тогава защо? Защо българите напълниха залите на НИМ в коледната седмица и то така, че един чуждестранен турист възкликна по една телевизия: “Бил съм във всички големи музеи по света. Никъде не съм виждал толкова посетители!”

Причините наистина не се покриват само в безплатния вход, нито с магическия блясък на тракийското злато. Голямата истинската причина е в отношението на българите към историята си. Това е история на един достоен народ и на неговата не по-малко достойна държава. И затова в трудни времена като днешните българите като Антей в Земята търсят опора и сили в историята си.

Тя е и познание за миналото, но и аргумент за права. Нека не забравяме. Ранното Възраждане през ХVII век започна с историята на България от Петър Богдан. Възраждането започна с “История славянобългарска” на отец Паисий, която бе колкото история, толкова и програма за духовно и национално освобождение. Младите хора, които напълниха с децата си НИМ в края на 2013 г. (защото 70 % от посетителите бяха хора от 25 до 40 години), търсиха сила от предшествениците си на тази земя, за да продължат живота си в нея и борбата си тази земя да стане по-добро място за живеене. /24chasa.bg